Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
„Фейсбук“ стартира през 2004 г. като мрежов сайт на Харвардския университет. Марк Зукърбърг бил нает предишния ноември от двама колеги студенти, Камерън и Тайлър Уинкъл-вос, да програмира сайт за социална мрежа, наречен „Харвард Кънекшън“, но след това разработил своя версия на име „фейсбук“. Получил финансова подкрепа от Едуардо Саверин, а по-късно от Шон Паркър и Питър Тийл и направил идеята комерсиална. Братята Уинкълвос имали основание да го съдят, но в Дивия запад на дигиталните иновации ситуацията била „който превари, той натовари“.
Социалните медии изненадали света и в друг смисъл. Не става дума за предизвестяването на ера на утопично демократично просветление, в която светът е плосък, а за това, че всички споделят, виждаме гледните точки на другите и се озоваваме захвърлени в лабиринт от ехокамери и филтриращи балони, в които прекарваме времето си в потвърждаване на пристрастията си и се надсмиване над чуждото мнение. Социалните медии ни поляризираха, ядосаха, депресираха, пристрастиха и ни огорчиха.
Ейза Раскин, един от изобретателите на „безкрайното скролване“, с което можем да разглеждаме фийда на социалните медии неограничено, днес съжалява, че го е направил. Той казва, че това е една от първите характеристики на технология, създадена „не да помага, а да те задържи“. Сега работи, за да се опита да пренасочи технологичната индустрия към по-полезни и не толкова пристрастяващи резултати. Явно няма почти никакво съмнение, че която и да е информационна технология, когато е млада, може да има силни, но безполезни ефекти, които обаче с времето се уравновесяват. Това е вярно за печатането, евтините вестници и радиото.
В книгата си „Филтриращият балон“ (The Filter Bubble) от 2011 г. Ели Перисър посочва два ключови момента във времето, когато се появява ефектът на ехото. Единият е на 4 декември 2009 г., когато „Гугъл“ обявява, че персонализира резултатите от търсенето на базата на сигнали от навиците и предпочитанията на потребителите. Различни хора биха получили различни резултати (и ги получават), когато търсят едно и също нещо. Перисър цитира случая с две негови приятелки, и двете от Източния бряг и с леви убеждения, които пуснали търсене на „Бритиш Петролиъм“ (БП) в разгара на новината за нефтения разлив в Мексиканския залив. На едната излезли екологични новини, другата получила съвети за инвестиции.
Второто събитие е четири месеца по-късно, когато „Фейсбук“ пуска „Фейсбук Евриуеър“, което позволява на потребителите да „харесат“ всичко, намерено в Мрежата, така че всичко може да бъде персонализирано: новини, реклами, информация, каквото и да е. Революцията в персонализацията е ключова и за възхода на „Амазон“. Още когато бил само онлайн книжарница, „Амазон“ използвал нова техника, наречена „колаборативно филтриране“, за да индивидуализира резултатите от търсенето, макар и доста тромаво отначало.
В онези дни събирането на лични данни и предпочитания за осъществяване на персонализация все още изглеждало невинно, а Барак Обама бил хвален, че използвал социалните медии за таргетиране за изборите през 2012 г. В следващите години обаче настроенията се промениха. Няма почти никакво съмнение, че филтриращите балони и кабелната телевизия са отговорни за политическата поляризация по целия свят, като хората с леви убеждения се изместиха още по-вляво, а тези с десни преминаха още по-вдясно, като злокобните, подкрепяни от държавата, сили в Русия и другаде насърчават тенденцията. В едно скорошно изследване група социални учени платиха на голяма извадка демократи и републиканци, които посещават „Туитър“ поне три пъти седмично, да прекарат месец в следване на бот, който предавал послания от противниковата политическа идеология. Открили, че републиканците станали още по-консервативни, след като следвали левичарския „Туитър“ бот, а демократите пък станало малко по-либерални, след като следвали консервативния „Туитър“ бот.
Както предрича Перисър, „Ако бъдат оставени сами на себе си, филтрите за персонализация действат като вид невидима автопропаганда, индоктринират ни с идеи, засилват желанието ни за определени познати неща и ни оставят слепи за опасностите, дебнещи в мрачната територия на непознатото“. Иновацията често атакува света от изненадваща посока.