Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Нацистите използвали радиото масирано, за да влияят не само на вътрешната сцена, но и на австрийците и на судетските немци. Те разработили евтиния приемник „Фолксемпфенгер“ или „народно радио“ на цена от 76 райхсмарки специално за да достигнат до повече хора. „Цяла Германия чува Фюрера с народното радио“, хвали се един рекламен плакат от 1936 г. Осуалд Мозли се опитал с посредничеството на съпругата си да получи подкрепата на Хитлер да излъчва предавания за Британия от Германия. Радиото оказало огромно влияние върху поляризирането на обществото – сянка на случващото се напоследък със социалните медии – дори в демокрациите. В САЩ проповедникът Чарлз Коглин го използвал, за да излива пред 30 милиона слушатели гнева си срещу банкерите и евреите, а Франклин Рузвелт го използвал, за да налага политиките си. „Дали направих на света добро или му сторих зло?“, се пита Маркони през 1934 г. Пет години по-рано Мусолини прави Маркони маркиз.
По не съвсем ясни причини ефирната телевизия има обратния ефект на радиото, като не поляризира хората, а ги обединява отново в социален консенсус, понякога наистина здраво. Ако има момент, който представя точно тази промяна, то той е през април 1954 г., когато американският народ за пръв път вижда сенатор Джо Макарти по телевизията. Видяното не му харесало и балонът на Макарти се пръснал на секундата. „Американският народ те гледа шест седмици. Няма да излъжеш никого“, казва сенатор Стюарт Саймингтън скоро след това. Именно този центростремителен ефект се преобърна с появата на социалните медии, които според мен са поляризираща сила като радиото в началото.
Кой изобрети компютъра?
Ако произходът на парния двигател е изгубен в мъглата на началото на 1700-те години, когато неясни и бедни мъже работили без особени награди и никой не описал приключенията им, то колко по-лесно би било да се реши кой е изобретил компютъра – иновация от средата на ХХ в., когато всички водещи играчи щедро предоставяли възможности трудът им да бъде увековечен за поколенията и всички съзнавали, че творят история. Но нямаме такъв късмет. Произходът на компютъра е също толкова мистериозен и объркващ, колкото и този на далеч по-древни и неопределени иновации. Няма човек, който да заслужи лавровия венец на изобретател на компютъра. Вместо това има цял полк хора, които правят своя важен принос към процес, който е толкова постепенен и постъпателен, преплетен и обвързан, че няма момент или място, за които да се твърди, че компютърът се е появил именно там. Все едно да кажем, че има точен момент, в който детето става възрастен човек.
Компютърът, такъв, какъвто го познаваме, има четири незаменими елемента, които го отличават от обикновения калкулатор. Той трябва да е дигитален (по-точно двоичен), електронен, да може да се програмира и да има общо предназначение – тоест да е способен да изпълнява каквато и да е логическа задача, поне принципно. Освен това той трябва да работи. След задълбочено изследване на множество твърдения историкът Уолтър Айзъксън заключава, че първата машина, отговаряща на всички тези изисквания, е ЕНИАК – Електронният цифров интегратор и изчислител, който започва да работи към края на 1945 г. в университета на Пенсилвания. ЕНИАК тежал 30 тона, бил с размерите на малка къща, съдържал над 17 000 вакуумни тръби, работил успешно в продължение на много години, а принципите му били копирани от повечето компютри след това. ЕНИАК е рожба на трима души – на брилянтния физик Джон Моукли, на инженера перфекционист Преспър Екърт и на ефективния войник Херман Голдстайн.
Но ще е грешка да изтъкнем тази машина и да твърдим, че конструкцията ѝ бележи рязко откъсване от миналото, когато в света нямало компютри. Като за начало ЕНИАК не е бил двоичен, а десетичен. А Моукли в крайна сметка губи ожесточен и продължителен съдебен спор, като се опитва да защити патента си върху конструкцията на ЕНИАК. Съдията постановил, че той е откраднал много от ключовите идеи от някаква неясна експериментална машина, създадена в Айова, след като талантлив инженер на име Джон Винсънт Атанасов получил ослепително прозрение в крайпътен бар през 1937 г. Но машината на Атанасов била малка, не била изцяло електронна, така и не проработила, не можела да се програмира или да ѝ бъде поставена цел, така че изходът от делото не е особено логичен, освен за адвокатите. Да, Моукли се е сдобил с няколко хубави идеи от посещението си в Айова, за да се види с Атанасов, но пък така работят иновациите.