Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Самите силициеви чипове не могат да доведат до компютърна революция. За това трябва да има нови конструкции на компютри, нов софтуер и нови употреби. През 1960-те и 1970-те години, както предсказва Мур, има симбиотична връзка между хардуер и софтуер, каквато има между автомобилите и петрола. Всяка индустрия захранва друга с иновативни изисквания и иновативни средства. Но дори когато технологията става световна, все по-голяма част от дигиталната индустрия се концентрира в Силициевата долина. Името е измислено през 1971 г. от един исторически инцидент: Станфордският университет агресивно преследвал парите по договорите за изследвания за отбраната и това довело до основаването на множество електронни стартъпи. Те пък нароили други, а от другите се появили още. Но ролята на учебното заведение в тази история е изненадващо малка. Макар че много от пионерите на дигиталната експлозия получили там образованието си по физика или електроинженерство и макар, разбира се, физиката да е в основата на много от технологиите, нито хардуерът, нито софтуерът следват лесния път от науката към приложението.
Компаниите и хората били привлечени в западната част на залива на Сан Франциско, за да сграбчат възможностите, да привлекат таланти и да подслушват лидерите в индустрията. Както твърди Терънс Кийли, биолог и бивш вицеканцлер на Бъкингамския университет, иновацията може да е като клуб: плащаш си членския внос и ползваш удобствата. Корпоративната култура, която се развила в района около Залива, била егалитарна и открита – в повечето фирми, като се започне с Intel, ръководителите нямали запазени места за паркиране, просторни офиси или йерархични рангове и окуражавали свободния обмен на идеи понякога чак до точката на хаоса. Интелектуалната собственост нямала особено значение в дигиталната индустрия: обикновено нямало време да получиш или да защитиш патент, преди следващото поколение на устройството да го изпревари. Конкуренцията била безжалостна и непрестанна, но такива били също сътрудничеството и помощта.
Иновациите идвали една след друга от силициевата дигитална поточна линия: микропроцесорът през 1971 г., първите видеоигри през 1972 г., TCP/IP протоколите, направили интернет възможен, през 1973 г., компютърът Xerox Parc Alto с графичния му потребителски интерфейс през 1974 г., Apple 1 на Стив Джобс и Стив Возняк през 1975 г., суперкомпютърът Cray 1 през 1976 г., конзолата за видеоигри Atari през 1977 г., лазерният диск през 1978 г., „червеят“, прародителят на първите компютърни вируси, през 1979 г., хоби компютърът Sinclair ZX80 през 1980 г., IBM PC през 1981 г., софтуерът Lotus 123 през 1982 г., CD-ROM през 1983 г., думата „киберпространство“ през 1984 г., Whole Earth ‘Lectronic Link (Well) на Стюарт Брандс през 1985 г., машината Connexion през 1986 г., GSM стандартът за мобилни телефони през 1987 г., математическият език на Стивън Волфрам през 1988 г., Game Boy на Nintendo и Dynabook на Toshiba през 1989 г., световната мрежа (World Wide Web – WWW) през 1990 г., Linux на Линус Торвалдс през 1991 г., филмът „Терминатор 2“ през 1992 г., процесорът Intel Pentium през 1993 г., зип дискът през 1994 г., Windows 95 през 1995 г., Palm Pilot през 1996 г., загубата на световния шампион по шахмат Гари Каспаров от компютъра Deep Blue на IBM през 1997 г., цветният iMac на Apple през 1998 г., потребителският графичен процесор GEForce 256 на Nvidia през 1999 г., Sims през 2000 г. И така нататък, и така нататък.
Станало рутинно и съвсем обикновено да се очаква радикална иновация на всеки няколко месеца, безпрецедентно положение в историята на човечеството. Почти всеки можел да бъде иноватор благодарение на неумолимата логика, дефинирана и пусната на свобода от Гордън Мур и приятелите му, новото било почти винаги автоматично по-евтино и по-бързо от старото. Така че изобретението означавало и иновация.
Не всяка идея обаче сработвала. По пътя има и много задънени улици. Интерактивната телевизия. Компютрите от пето поколение. Паралелните изчисления. Виртуалната реалност. Изкуственият интелект. По различно време всяка от тези фрази е била популярна сред правителствата и медиите, всяка е привличала големи суми пари, но се е оказвала преждевременна или раздута. Технологията и културата на компютрите напредвали в огромни и повсеместни мащаби в хардуера, соф-туера и потребителските продукти чрез проби и грешки. Като погледнем назад, историята дарява експериментаторите, допуснали най-малко грешки, с прозвището гений, но в повечето случаи те са имали късмет, че са пробвали точното нещо в точното време. Гейтс, Джобс, Брин, Пейдж, Безос, Зукърбърг са колкото продукти на напредъка на техниума, толкова и негови причинители. В тази най-егалитарна от всички индустрии и с откриването на икономиката на споделянето в нея се появили изненадващ брой милиардери.