Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Отново и отново хората оставали изненадани от скоростта, с която падала цената на компютрите и комуникациите, а бъдещите коментатори могат да се ровят в цяло богатство от смущаващи цитати. Често тъкмо най-близките до индустрията, която щяла да бъде разтърсена, най-бавно виждат какво се задава. Томас Уотсън, ръководител на IBM, казва през 1943 г., че „има световен пазар за може би пет компютъра“. Тюнис Крейвън, шеф на Федералната комисия по комуникации, казва през 1961 г.: „на практика няма никакъв шанс комуникационните космически сателити да бъдат използвани, за да осигурят по-добри телефони, телеграфи, телевизия или радиоуслуги в Съединените щати“. Марти Купър, чиито претенции, че е изобретил мобилния телефон или клетъчния телефон, са толкова основателни, колкото и на другите, заявява, докато е директор на изследователската дейност в „Моторола“ през 1981 г., че „Клетъчните телефони абсолютно няма да заместят кабелните системи. Дори и да ги проектираме отвъд нашия живот, те пак няма да са достатъчно евтини“. Тим Харфорд изтъква, че във футуристичния филм „Блейд Рънър“ от 1982 г. роботите са толкова подобни на хора, че един полицай се влюбва в робот, но за да я помоли да излязат на среща, ѝ се обажда от монетен апарат, а не от мобилен.
Изненадата на търсачките
и социалните медии
Използвам търсачки всеки ден. Не мога да си представя живота без тях. Как, за Бога, сме успявали да издирим нужната информация? Използвам ги да търся новини, факти, хора, продукти, забавления, разписанието на влаковете, времето, идеи и практични съвети. Те със сигурност промениха света, както го направиха парните двигатели. В случаите, когато не са достъпни, като например когато търся истинска книга на истински рафт в къщата ми, усещам, че жадувам за тях. Търсачките може да не са сложните или трудни софтуерни инструменти, но определено са най-доходните. Търсенето с тях струва почти трилион долара на година и изяде приходите на много от медиите и направи възможен ръста на онлайн търговията. Осмелявам се да твърдя, че търсачките са голяма част от това, което интернет дава на хората в истинския живот – те и социалните медии.
Използвам всеки ден и социалните медии, за да поддържам връзка с приятели, със семейството ми и да следя какво казват хората за новините и едни за други. Те надали са благословия, но ми е трудно да си спомня живота без тях. Не ми побира умът как сме се срещали, как сме поддържали връзка или сме знаели какво се случва? През второто десетилетие на XXI в. социалните медии избухват и се превръщат в най-разпространената и втората по доходност употреба на интернет и променят курса на политиката и обществото.
Но тук има и един парадокс. В търсачките и социалните медии има нещо неизбежно. Ако Лари Пейдж никога не беше срещнал Сергей Брин, ако Марк Зукърбърг не беше влязъл в Харвард, пак щяхме да имаме търсачки и социални медии. И двете вече са съществували, когато са стартирали „Гугъл“ и „Фейсбук“. Но преди търсачките и социалните медии да са се появили на бял свят, не смятам, че някой би предсказал съществуването им, да не говорим колко ще се разраснат, поне не и в подробности. Ретроспективно погледнато, нещо може да бъде неизбежно, но в перспектива да е изцяло обвито в мистерия. Тази асиметрия в иновацията е изненадваща.
Развитието на търсачките и на социалните медии следва обичайния път на иновациите: то е постепенно, стъпка по стъпка, със случайни открития и неумолимо. Няма много еврика моменти или внезапни пробиви. Може да се върнете чак до шайката учени в Масачузетския технологичен институт, преследващи договори с Министерството на отбраната като Ваневар Буш и Дж. К. Р. Ликлидър в годините след войната, които пишат за задаващите се мрежи от компютри и намекват за нови форми на индексиране и свързване. Ето какво казва Буш през 1945 г.: „Натрупването на човешкия опит нараства с изумително темпо, а средствата, които използваме, за да намираме пътя си през образувалия се лабиринт до важните за момента теми, са същите като от дните на платноходите“. А ето го и Ликлидър във влиятелното му есе от 1964 г. „Библиотеките на бъдещето“, в което си представя бъдеще, в което в рамките на един уикенд компютърът дава отговор на подробен въпрос: „През уикенда той извади 10 000 документа, сканира ги всичките за абзаци, богати на съответните материали, анализира всички тези части в резюмета чрез смятане от висок ред и въведе резюметата в базата данни на подсистемата за даване на отговор на въпроса“. Но, честно казано, тази предистория показва единствено колко ограничено предвиждали те мигновеното търсене сред милиони източници. Интернет станал възможен чрез поредица разработки в сферата на компютърния софтуер, а това направило търсачката неизбежна: разделяне на времето, комутация на пакети, Световната мрежа и т.н. И тогава през 1990 г. се появила първата разпознаваема търсачка, макар и палмата на първенството неизбежно да се оспорва.