Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Няма никаква вероятност да успее, обаче Тайшо е войник, воин, който ще направи онова, което му е заповядано. Това е неговата мисия и накрая го очаква почетна смърт.

Ако има нещо, което японците обичат повече от сурова риба и роботи, това е честта.

Тайшо прекарва последната нощ с Юки. Разговарят, вечерят, правят любов. Това е стар филм, затова за секса се намеква със силуети, цветя и подобни работи. Наистина стилен и романтичен. Той не й казва каква е неговата мисия. Просто й казва да бъде щастлива, независимо от всичко.

Пери почувства как очите му започват да смъдят.

— На сутринта Тайшо пъха всичките си пари под възглавницата на Юки и й оставя бележка да напусне фабриката и да отиде да живее някъде на чист въздух.

След това отива да събере екипажа си. В него е и най-добрият приятел на Тайшо — Горо, който е едър, як тип, скромен и обичащ веселието, от хората, които всеки обича. Има и един белокос, еднорък възрастен пияница, както и кльощав пъпчив младеж с очила — в този момент от войната вече са използвали много завързаци.

Четиримата заминават за миниподводницата в очукана кола, каквито може да се видят в Кенефа. Тя е направена за двама души, но трябва всички да се напъхат вътре.

Натоварват торпедата и Тайшо им нарежда да изхвърлят леглото му, за да могат да натоварят още. Подводницата се нарича С-73.

— Не са ли я наименували някак? — попита Кристи.

— Японците не правят така.

— И така С-73 напуска пристанището. Спецефектите изглеждат много добре за онова време, но това е стар филм, така че човек не може да му придиря много.

Фаровете осветиха знака, обозначаващ завоя към Десета улица. Пери погледна спътницата си.

— Ти каза Четвърта, нали?

— Да.

— По пътя към местоназначението им Горо и младежът с очилата играят карти и разговарят за това какво е да имаш деца, а едноръкият старец не спира да разказва за внучка си и как ще я заведе на минералните бани в Киото, когато войната свърши.

Тайшо слуша този разговор и дори няколко пъти се включва, преструвайки се, като разказва какво ще прави след войната. Не им казва, че мисията им е самоубийство, за да може да се порадват на своя последен ден.

Пери зави по Четвърта улица.

— Кажи къде.

— И какво стана с тях?

— Трябва да го гледаш. Може някой път да го гледаме заедно.

— Може би. — Кристи посочи една сива сграда. — Ето там.

Детективът натисна спирачките и завъртя волана по часовниковата стрелка.

— Мога ли да използвам тоалетната ти? Чака ме дълъг път.

Платиненият екземпляр го огледа преценяващо, докато той паркираше зад син джип със затъмнени стъкла.

— Нищо няма да ти направя — защити се Пери, съзнавайки, че молбата му изглеждаше нагласена. — Виж, ако не искаш — няма проблем. Ще направя лед в някой пасаж.

Кристи вдигна показалеца си.

— Само тоалетната?

— Само тоалетната.

— Ще ми разкажеш ли какво се е случило с С-73?

— Не искам да ти развалям удоволствието от гледането — отговори Пери, докато преместваше лоста на скоростите и изключи двигателя. Напрегнатата сцена, когато екипажът разбира, че мисията им е самоубийствена, беше от любимите на детектива, както и тази с бунта, когато Горо загива, спасявайки живота на Тайшо. — Наистина трябва да го гледаш.