В долината на смъртта

— Не говореше ли преди малко за цяла дузина, достопочтени спиртен маестро? Е, зарежи я тая работа! Хора като нас няма да позволят някой да ги черпи ракия.

— Well — намери се Линдсей в разговора, — страшно се радвам. Indeed[49]. Откъде идвате всъщност?

— Последно от Грейнит стейшън.

— По вода?

— No. На коне, ако не се лъжа.

— И накъде се каните де идете?

— До околностите на Обри.

— Well. Схожда се отлично! Можете да пътувате с мен.

— Благодаря. Трябва да бързаме.

— Огънят е вече под котела. След един час тръгваме. Yes.

— Огън? Котел? Да не би някой локомотив?

— No. Парната ми яхта. Не я ли видяхте там до брега?

— Не. Идвам откъм сушата. Та значи имате някаква парна яхта и искате да ни вземете?

— Yes.

— Това е нещо друго. Ще пътуваме с вас, при положение че не се скандализирате от целта на нашето пътешествие.

— Няма да се скандализирам.

— Касае се за лов.

— Wonderfull![50] Ловувам с вас!

— Чуйте първо за какъв лов става дума — лов на хора.

— Индианци?

— No, бели!

— Excellent!

— Намират се в една платноходка, която трябва да е минала неотдавна оттук, ако не се лъжа.

Лордът погледна изпърво трапера и после Джон Форнър.

— Да не би платноходка от Грейнит стейшън?

— Да.

— На нея се намира едно пленено момиче?

Сам подскочи от мястото си.

— Сър, какво знаете за това момиче?

— Че е отвлечено. Научих го от този боцман. Well. Бил на платноходката, но офейкал, като разбрал, че се касае за някаква мерзавщина.

— Как? Бил си боцман на съда? — обърна се Сам към Форнър. — Ако е така, сигурно познаваш пленения сър и дъщеря му, ако не се лъжа?

— Естествено!

— Heavens! Трябва веднага да ми разкажеш какво се е случило там горе в Грейнит стейшън!

Когато Олд Файерхенд и неговите придружители стигнаха в Хила Бенд, Уолкър и другарите му вече бяха отпътували с дилижанса. Незабавното преследване не бе възможно заради изтощените животни, които от Синята вода не бяха имали и кратка почивка. Ето защо Огнената ръка изпрати по телеграфа съобщение до Уилкинс, без да подозира естествено, че на местоназначението си то ще бъде укрито.

За щастие престоят в Хила Бенд щеше да бъде съществено съкратен. Селището, което по онова време се състоеше само от един магазин и някоя друга дървена къща, беше разположено в непосредствена близост до малък форт. Дузина и половина войници под командването на един капитан представляваха целия гарнизон. Напускайки магазина, който беше същевременно и пощенска, и телеграфна служба, той се сблъска на врата с някакъв мъж, при чийто вид спря изненадан.

— Bless my soul![51] Кептън Уолъс!

— Бог да благослови очите ми! Олд Файерхенд!

Двамата, запознали се преди години в Изтока, си разтърсиха ръце. Срещата естествено трябваше да бъде отпразнувана с един дринк[52]. Та върнаха се те в магазина и взеха по едно уиски.