Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Сутринта на Коледа Рон събуди Хари, като метна по него възглавницата си.
— Хайде! Подаръците!
Хари се пресегна за очилата и ги сложи на носа си, взирайки се в полумрака на стаята към долната част на леглото си, където се бе появила купчинка пакети. Рон вече разкъсваше хартията на подаръците си.
— Поредният пуловер от мама… Пак кафяв! Виж дали и ти нямаш такъв.
Да, имаше. Госпожа Уизли му бе изпратила яркочервен пуловер с грифиндорския лъв, избродиран отпред. Имаше и дузина домашни курабии, коледен сладкиш и кутия карамелизирани орехи.
Като отмести всичко настрани, той забеляза най-отдолу дълъг тесен пакет.
— Това пък какво ли е? — запита Рон, като го забеляза, докато още държеше току-що извадените от опаковката им чифт кафяви чорапи.
— Отде да знам…
Хари разкъса опаковката и ахна, когато върху покривката на леглото му се изтърколи метла с прекрасна лъскава дръжка. Рон хвърли чорапите си и скочи от леглото си да я види отблизо.
— Не мога да повярвам!… — задавено каза той.
„Светкавицата“! Същата като мечтаната метла, която Хари бе ходил да гледа всеки ден на „Диагон-али“. Дръжката блесна, като я вдигна. Усети я как вибрира и я пусна. Тя увисна във въздуха, без никой да я крепи. Задържа се на точно такава височина, че момчето да се качи на нея. Погледът му се премести от златния регистрационен номер на върха на дръжката надолу чак до идеално загладените и подравнени брезови клонки, от които бе направена опашката.
— Кой ти я изпраща? — попита Рон шепнешком.
— Виж дали няма някаква картичка — помоли Хари.
Рон разкъса останките от опаковката.
— Няма нищо! Чудно кой ли е дал толкова пари за теб?
— Е, обзалагам се, че не са Дърсли — отвърна Хари, все още зашеметен.
— Аз пък бас държа, че е Дъмбълдор — каза Рон, който вече обикаляше около „Светкавицата“ и се възхищаваше на великолепието й сантиметър по сантиметър. — Нали той ти изпрати анонимно и мантията невидимка…
— Да, но тя е била на татко — отвърна Хари. — Дъмбълдор просто ми я предаде. Той не би похарчил стотици галеони за мен. Как ще подарява такива неща на учениците си!
— Точно затова не би ти казал, че е от него — настояваше Рон. — За да не го обвини някой хитрец като Малфой, че предпочита едни ученици пред други. Хей, Хари… — Рон изведнъж избухна в смях. — Малфой! Само да те види върху това нещо, ще се поболее от завист! Та това е метла от международна класа, слушай какво ти казвам!
— Н-не мога да п-повярвам! — заекваше Хари, като галеше „Светкавицата“, а Рон се тръшна на леглото му, заливайки се от смях при мисълта за Малфой. — Кой ли може…
— Аз знам — каза най-сетне Рон, като се овладя. — Знам кой може да е! Лупин!
— Какво? — изненада се Хари и на свой ред започна да се смее. — Лупин? Как не! Че нали ако имаше толкова много злато, щеше да си купи нова мантия…
— Е, да, но той те харесва — каза Рон. — А пък него го нямаше, когато твоята „Нимбус“ се счупи. Може да е чул за това и да е решил да иде до „Диагон-али“, за да ти купи нова…
— Какво искаш да кажеш с това, че го е нямало? — попита Хари. — Нали беше болен, когато играхме мача?
— Ама в болничното крило го нямаше — каза Рон. — Аз бях там и чистех подлогите, нали Снейп ме наказа. Не помниш ли?
Хари погледна смръщено Рон.
— Не мога да си представя Лупин да си позволи такава покупка.
— На какво се смеете вие двамата?
Хърмаяни бе влязла по нощница. В ръцете си държеше Крукшанкс, който изглеждаше много намусен, с гирлянда, омотана около врата му.
— Не го вкарвай тук! — скочи Рон, бързо грабна Скабърс изпод завивките си и го скри в джоба на пижамата си.
Но Хърмаяни сякаш не го чу. Тя пусна Крукшанкс върху празното легло на Шеймъс и със зинала уста впери поглед в „Светкавицата“.
— О, Хари, кой ти изпрати това?
— Нямам представа — отвърна Хари. — Нямаше нито картичка, нито каквото и да е с него.
За негова голяма изненада Хърмаяни не остана нито възхитена, нито заинтригувана от това съобщение. Напротив, лицето й помръкна и тя прехапа устна.
— Какво ти става? — попита я Рон.
— Не знам — бавно отвърна Хърмаяни, — вижда ми се малко странно… Това май е доста хубава метла, нали?
Рон направо се задъха от възмущение.