Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Казах си — ей, рано ти е да печелиш! Почукването, разбира се, залепи оловните топчета на нужната стена. Заровете се търкулнаха по масата. 10!
О, умно момче. Спазва стратегията.
— Уф! — изпъшка. — По-добре да кача залагането, на дребно май само ще губя. Навит ли си на по двеста кредита?
Беше ред на Хелър да предложи, защото щеше да хвърля втори. Но той сви рамене и пренебрегна нарушението на правилата със снизхождение към любителя, който още не се ориентираше в играта.
Снелц хвърли 50. Всеки печен мошеник може за част от секундата да каже сбора и аз се стреснах от грешката му, защото той веднага викна „Петдесет!“, при това гръмко. Усетих, че прекалено се е възбудил, за да прикрива колко е опитен.
— Петдесет кредита срещу петдесет, че няма да хвърлиш повече!
Хелър се зае със заровете. Духаше им, разклати ги отдясно, после отляво, като пееше:
Хвърли и викна:
— Петдесет и пет! — Заровете още не бяха спрели напълно.
С едно ловко движение на китката прибра парите. Снелц каза:
— Днеска страшно ти върви. Знам си аз, че съм начинаещ, ама ще трябва да си удвоя залагането. По четиристотин кредита бива ли?
— Виж какво — отвърна Хелър, — дяволите ти подсказват да удвояваш. По-добре недей.
— Боя се, че ще настоявам.
Хелър сви рамене. Взе заровете. Доста дълго духаше върху тях и запя:
Тръскаше ги в ръка направо безмилостно. И ги завъртя като истински експерт.
— Четиридесет! Опитай да направиш повече. Залагам десет кредита срещу твоите триста седемдесет и пет, че няма да стане.
Снелц нагласи заровете на дланта си, дъхна им и се престори, че ги разклаща. И той запя:
Хвърли.
— Тридесет и пет!
Хелър прибра парите.
Добре. Снелц умело водеше играта. Очаквах всеки момент да обърне нещата и да започне да печели. И това щеше да бъде краят на подкупите на офицер Хелър, потегляме към Земята.
Почукване на вратата. Един страж пристъпи на пръсти към мен и прошепна:
— Доктор Кроуб прати съобщение, че ако не отидете веднага при него, направо ще ви се стъжни.
Можеше да се очаква. Нали трябваше отново да заведа Хелър при него, а минаха седем дни, без да ни види физиономиите. Не исках да излизам по време на играта. Но нали Снелц можеше и сам да се оправи. Как би могъл да загуби с тези зарове? Станах от креслото.
Щом се пъхнах в транспортния тунел обаче, стомахът ми се сгърчи. Прониза ме остра болка с леко гадене.
Открих Кроуб в гнусната му лаборатория. Той се откъсна от един отрязан крак, събираше клетки от него върху микроскопско стъкло. Вдигна глава и ме загледа над клюнестия си нос.
— Ти нещо увърташ. Не доведе онзи специален агент да му присадя „наблюдателя“.
Усещах се ужасно болен.
— Бяхме много заети.
— Имам заповед лично от Ломбар Хист да се погрижа за този специален агент. А ти не ми го водиш. Нещо си намислил.
Наложи се да седна. Не издържах. Може би заради отрязания крак — зеленееше се под зеленикавите плочи. Разлагаше се.
— Офицер Грис — обади се пак Кроуб, — сещате ли се за някакво средство, което би ме възпряло да не докладвам на Ломбар Хист?
Стомахът ми едва не се преобърна. С голямо усилие вдигнах глава. Точно под носа ми стърчеше неговата мръсна лапа. Ясно.
Ръката ми с мъка извади портфейла от джоба на туниката. В него намерих само тридесет и пет кредита. Избрах банкнота от десет кредита. Кроуб я взе, посегна и за остатъка от парите.
— Тридесет и пет — преброи ги. — Не стигат — и ги захвърли.
А си бяха доста пари. Поне за занданите на Спитеос. Тук рядко виждаха банкноти. Сетих се, че скоро щях да разполагам с хилядарки.
— Нека бъдат сто. После ще ти добавя останалите.
Кроуб насочи оплескания скалпел към мен.
— Офицер Грис, стана ми ясно, че в нещо си се забъркал. А ти разбираш ли колко е опасно лично за мен, ако пренебрегвам заповедите на Ломбар Хист?
Прекалено ми прилоша, за да мисля както трябва. Болките бяха като удари с нож.
— Двеста — отсече Кроуб.
О, не! Но пък очаквах богатство. Болеше ме. Исках да си вървя. Кимнах тъпо. Кроуб взе парите и пак ги преброи.
— Значи ми дължиш още сто шестдесет и пет кредита и ми ги даваш утре или се вдигам оттук направо при Хист!