Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Старецът изпадна в апатия и не се боричкаше толкова свирепо, затова набрах „Лоши финансови навици?“. Не се надявах да открия кой знае какво, досега компютърът все ме разочароваше. Екранът се запълни:
„Понякога играе хазарт. Зарове и други игри. Присъщо на офицерите от рисковите категории. Не е регистриран като пристрастен играч, тъй като според данните на данъчната служба в повечето случаи печели.“
Най-после! Ето го! Хелър играе хазартни игри! Почакай само!
В същия момент влязоха неколцина стражи, проверяваха защо е всичкият този шум. Справих се с тях блестящо. Казах им:
— Веднага си тръгвам.
Глава седма
Вдъхнових се чак до замайване. Несъмнено бях открил слабото място на Хелър! Комарджия!
Значи уреждам да си загуби парите, той няма вече да подкупва стражите, те повече няма да пренасят графинята до моята стая и накрая, покрусен, той ще потегли да изпълнява мисията. И никакви заплахи от инспектори на Короната, никаква опасност да разгневя Ломбар. Безупречно!
Счупих всички рекорди по бързина по пътя към своята канцелария в града. От вратата се спуснах към бюрото си и намерих каквото търсех в дъното, в тайното чекмедже.
Два месеца по-рано един от чиновниците на Отдел 451 бе убит при комарджийско сбиване. Опитвал се да заложи фалшиви пари. Когато преравях вещите му, открих малка торбичка със зарове. Едва не ги изхвърлих, но се сетих що за човек беше чиновникът и ги изследвах внимателно.
Шестте дванадесетостенни зара бяха наглед съвсем нормални. Вътре обаче се оказаха кухи. Сканирането показа, че по вътрешните им стени беше нанесено лепкаво вещество, във всеки имаше и оловно топче. Като обърнете желаната цифра нагоре и леко тръснете зара, топчето потъва в лепилото. И когато хвърлите зара, тежестта позволява да получите каквото сте поискали.
Досадникът Боуч, главният чиновник, поиска да му съобщя защо съм дошъл. Връчих му копие от заповедта за новите ми постове, но вместо да ме поздрави, той тъжно поклати глава:
— Сега вече съм сигурен, че светът отива по дяволите.
Никой не може да се спогоди с Боуч.
Буйстващата горещина на Голямата пустиня прогаряше моя аерокар. Приземих се в „Лагер Убийство“ сред вихрушка от прах. Затичах като спринтьор към пещерата на Снелц. Препусках с такава скорост, че часовият на входа едва успя да изскочи от скривалището си. Но ме позна на дневната светлина и ме пусна.
Снелц се излежаваше с ръце, скръстени зад главата. Проститутка с не много лоша външност поднасяше храна на масата. Беше облечена в нова рокля и като че се беше нанесла при него задълго. Храна, проститутка за лично ползване — Снелц май добре си живееше!
И двамата потрепериха, щом видяха кой влиза. Посочих проститутката и заповядах:
— Излизай. И не подслушвай на вратата!
— Не ми чупи ръката! — отвърна тя, но не с ужас, а подигравателно.
Тези отрепки от лагера никога не си извличат поука. Тя се изплю на пода пред мен и излезе. Може пък другата шафрантия да й е била приятелка. Продажните жени са смешни същества.
— Снелц — казах, — вече си се уредил, но си мисля, че скоро ще бъдеш направо богат.
Той веднага настръхна. Продължих:
— Колко пари са му останали на Хелър?
— А, не! — тръсна глава той. — Много симпатичен човек е. Не търси моята помощ, ако смяташ да го ограбиш.
— Стига, де! Само ми кажи.
Снелц започна да пресмята наум.
— Ами досега не се е охарчил кой знае колко. Един кредит значи много тук. Не се е изръсил повече от двеста.
— Излиза, че са му останали осемстотин — заключих аз. — А ти ще ги спечелиш от него. — Спрях за миг и добавих: — Ще си ги поделим, разбира се.
Но Снелц все ме гледаше подозрително. Показах му торбичката със заровете. Подредих ги на дланта си с дванайсетиците нагоре. Чукнах кокалчетата на юмрука си в масата и ги хвърлих: до една дванайсетици.
Той изпръхтя:
— Подправени зарове! И какво ще струва главата ми, след като ми я откъсне? Този приятел знае как да се бие! Пък и щом си нагласил тежестите, за да се падат само дванайсетици, трябва постоянно да ги подменяш под масата с други зарове, а мен не ме бива по тези трикове.
— Снелц — усмихнах се, — живееш в нов свят. Науката всеки ден има нови постижения. Не искаш ли да ми се довериш?
— Не.
Взех заровете, разтърсих ги в двете си ръце и хвърлих. Разбира се, оловните топчета се бяха отлепили и се паднаха съвсем случайни цифри.
Взводният командир ги гледаше объркано. Предположи, че съм ги подменил. Реши сам да опита. Подреди ги на дланта си, чукна кокалчетата в масата, хвърли — само дванайсетици. Следващия път ги разтръска здраво и се паднаха най-различни цифри.