Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Изстисках от себе си едно „Дадено“ и се изнизах. Когато влязох в тунела и се понесох нагоре, изведнъж всичко ми мина като с магия. Що за идиотска болест беше това?
Обясних си подобрението с очакването да видя печалбата на Снелц и влязох в стаята.
Хелър точно си довършваше песенчицата. Ловко метна заровете.
— Шестдесет и пет! — И прибра парите от залагането.
Трябваше ми време, за да се примиря с видяното. Снелц седеше с вдървен гръб. По челото му се стичаха капки пот. А купчината пари пред Хелър ме ужаси!
Яростно изгледах Снелц Твърде далеч беше отишъл в номера с първоначалните загуби. Щеше да е по-добре за него да подкара играта както трябва!
Той каза:
— Залагам хиляда!
Хелър сложи заровете в дланта си, сви пръсти и им шепнеше дълго и упорито. Запя:
Така тръскаше заровете, че ръцете му се размахваха пред очите ми. Чукна кокалчета в масата.
— Седемдесет!
Снелц го погледна замаяно. Едва изломоти:
— Няма да правя второ залагане.
— Умно момче — одобри Хелър.
Снелц взе заровете за своето хвърляне. Кой би могъл да се надява на повече от 70? Огледа придирчиво всеки зар. Търсеше мастилените точки.
— Нали не мислиш, че съм подменил заровете? — попита Хелър.
— Не — тихичко измрънка Снелц, — същите са.
Хелър се разсмя.
— Много се радвам. Дуелите често водят до лош край, а ти си бивш гвардеец и несъмнено стреляш точно.
Снелц гледаше като човек, попаднал в залата за изтезания. Шегата не му се видя смешна. Предполагам, че не би победил в дуел с Хелър дори ако стреляше с бластерно оръдие срещу обикновен взривострел. Изключително внимателно подреди заровете на дланта си. Знаех какво прави. Страшно рискуваше, но скрито се готвеше да хвърли 72! Само дванайсетици. Стъписах се — парите пред него ми се сториха съвсем малко. Моите пари! Снелц запя:
Той хвърли. Заровете спряха. Гледаше ги, като че бяха внезапно изникнал отнякъде зитаб.
— Шестнадесет! — прошепна.
Хелър прибра банкнотите.
— Понеже печеля, не би следвало да те съветвам да спреш. Но сигурно трябва да си помислиш. Нямам желание да те обера до шушка.
Снелц вече не осъзнаваше къде е. Съдейки по лицето му, не разбираше как се бе объркало всичко. Пухтеше от отчаяние.
— Останаха ми хиляда и двеста — каза той. — Ще заложа всичко наведнъж.
— О, не! — изстена Хелър.
— О, да! — викна Снелц. И сложи пред себе си последните остатъци от моите пари, от петте хиляди кредита!
Нежно подреди заровете в ръката си. Дъхна им, сякаш четеше молитва. Разклати ги лекичко. Пееше:
Хвърли ги грижливо, за да не размести оловните топчета. Заровете спряха и той дори не посмя да изрече на глас своя сбор. Беше 8. Невероятно беше да спечели с толкова.
Хелър каза:
— Ти свърши парите и второто залагане е невъзможно! Затова само ще хвърля.
Не си направи труда да разклати заровете, нито пък им пя. Просто ги метна на масата.
— Ужасно съжалявам. Четиридесет и девет. — Прибра си парите, масата остана празна. — Всъщност не би трябвало да вземам печалбата. Ще ми излезе име, че грабя начинаещи.
Напрегнато очаквах Снелц да каже: „Ще си ги взема.“ Но той не го направи. А и правилата не му позволяваха. Хелър просто се упражняваше в изтънчена вежливост.
— Нали аз започнах играта — измънка Снелц, опитвайки се да не ме гледа.
— Но това тук е страшна пачка! — възкликна Хелър, докато подреждаше банкнотите.
Така си беше — с толкова пари можете да купите всеки офицер в Спитеос, че и за ловен резерват ще ви останат! Хелър не ги преброи. Протегна пачката към Снелц.
— По-добре си ги вземи.
Едва не изкрещях: „Вземи ги бе, идиот!“
Снелц се смали и прегърби. Но успя да приеме смело загубата, както се очакваше от него.
— Както дошли, тъй си отишли — промърмори.
Прибра си заровете. Сложи си шапката и каза задължителното:
— Благодаря ви за прекрасната игра, офицер Хелър! — И излезе.
Хелър вдигна рамене изразително и пусна парите в своя сак. Прозя се и взе някои от документите, които му бях донесъл. Спокоен като камък, задълба в четене.
Може би прозявката му бе причина — разигралата се сцена не означаваше нищо за него. Но изведнъж мисълта за сполетялата ме зла съдба ме връхлетя като буря.