Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Добре, даже отлично — казах в ококорените му очи. — Както виждаш, науката е непобедима. Опитай пак.
Подреждаше ги как ли не, удряше ръка в масата и получаваше желаната комбинация. Разклащаше ги свободно и се падаха случайни цифри.
Обикновената игра на зарове се състои само от две хвърляния, по едно за всеки играч, и който събере по-голяма комбинация, прибира парите.
— Слушай сега — започнах аз. — Както знаеш, максималният сбор е 72, а половината е 36. Ако винаги подреждаш заровете така, че да получаваш повече от 40, при продължителна игра винаги ти ще бъдеш победител. А другият играч със същите зарове ще хвърля, както обикновено, случайни цифри. И ако не забравяш, че твоите комбинации трябва да надхвърлят 40, ще му прибереш парите. Без да му мине през главата нещо лошо.
— Няма да го направя — заинати се Снелц. — Освен че това ще бъде непозволено сприятеляване със затворника (позволяваше си да ми се подиграва?), аз харесвам Хелър. Бях офицер в гвардията на флота, преди да ме изритат. А той дори сред флотските офицери е истински връх. Няма доброволно да губя такъв приятел.
— Ще го направиш или ще ти хвръкне главата! — изсъсках аз.
Погледна взривострела в ръката ми и въздъхна. Предаде се. Но пак замърмори кисело:
— Само че няма да играя с мои пари. Не можете да ми заповядате такова нещо. Ще трябва да ме финансирате.
А сега, де, нов обрат! Обмислих го. Казах си, че правя една добра инвестиция. Посегнах към джоба си за портфейла, но Снелц вдигна ръка.
— Съмнявам се, че носите достатъчно. Не сте преценил вярно колко има Хелър. Абсолютно сигурен съм, че са му пратили поне пет хиляди кредита. По-често от вас съм го виждал да си вади парите.
Уф! Ако започнем с малко, случайността може и да се обърне срещу нас. Трябваше да му спечелим парите постепенно, инак току-виж, се досетил.
— За да мине убедително такъв номер — поясни Снелц, — отначало трябва и да губите, преди да спечелите всичко. Аз съм специалист по тези мръсни номера. От гвардията ме изхвърлиха за измама. Значи ще се наложи да изтеглите повечко пари. Най-добре колкото има и той, пет хиляди кредита, за да сме спокойни. Или няма защо да започваме.
Твърде болезнено разочарование. Но навреме се опомних, нали вече получавах толкова заплати. И понеже бях формално в редовните части и не се излагах на рискове, можех да изтегля аванс. Дори разполагах с необходимата заповед.
Все пак се наложи Снелц да ме убеждава дълго. Отидохме във финансовата канцелария и подкупихме чиновника да свърши работата, за която седеше там. Електронната ми карта ни даде пет хиляди кредита — почти целия ми доход за една година. Но бях уверен, че скоро ще имам няколко хиляди кредита повече. И няма да ме заплашва отлагането на мисията.
Стомахът ми се разбунтува, ала надеждата го победи.
Дадох на Снелц парите и заровете и го оставих да се упражнява. Не след дълго Хелър щеше да тръгне към Земята!
Глава осма
Джетеро Хелър се изтягаше в моята стая и лениво гледаше „Домашен екран“. Всеки ден за него криеше тягостна пауза от три часа — след като се върнеше от тренировъчната зала и преди да донесат графинята за вечеря и нощни развлечения.
Явно тя трябваше да разполага с някакво време в късния следобед, за да даде указания на своите помощници и като всяка жена да се занимава с безсмислици — къпане и преобличане за вечерната среща.
Хелър прехвърли дебелата четири фута купчина стари наблюдения на Блито-3, но не за да извлече от тях някакви данни. Усмихна се на списъка с бунтове и претенденти в онзи район на планетата Манко, ала и него сложи настрана. Истински правеше само едно — чакаше графинята. Погледна часовника си — трите часа едва сега започваха. Въздъхна с досада.
Аз седях в кресло до стената и се преструвах, че преглеждам записки в бележника си, но гледах празни страници. Тази вечер щеше доста да се различава от предишните!
Някой почука на вратата. Влезе Снелц. Свали шапката си, за да покаже, че не идва по служба. Обърна се към мен.
— Офицер Грис, имате ли нещо против да поговоря с офицер Хелър?
Бяхме репетирали всичко.
— Нищо против, разбира се — отвърнах.
Хелър лениво вдигна поглед. Махна на Снелц да се настани в креслото до него. Снелц започна:
— Джетеро, имам нужда от помощ. Сигурно си чувал, че долу в „Лагер Твърдост“ често играем на зарове, някои играчи са страхотно добри. Преди да ме изхвърлят от флота, веднъж чух какъв експерт си по заровете. Моля те за лична услуга — ще ми покажеш ли някой и друг номер?
Стори ми се, че Хелър го изгледа малко учудено. Затаих дъх. Щеше ли да се хване на въдицата? Но той се усмихна.