Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Щом принтерът избълва десетте копия на документа за назначаването ми, набрах „Блито-3, принц Кавкалсия“.
Екранът с готовност отвърна: „В мъглите на времето. Народна легенда 894М.“
Да го „бибип“, това вече знаех.
— Вземаме двойна цена — обади се дъртакът, — когато идиоти ни ползват машинното време.
Напрегнато се опитвах да измисля още нещо. Аха! Набрах „Наследяване на трона. Претенденти“.
Машината попита: „Ама наистина ли искаш 125 000 години заплахи за трона?“
Припряно допълних: „Крепост Дар, Манко, и Аталанта, Манко.“
По екрана се плъзнаха списъци с такава скорост, че не ми стигаше времето да ги изчета. О, добри богове, нима е имало толкова бунтове и претенденти само в един район на една-единствена планета? Припомних си строфата от едно стихотворение — „И често пълна е с куршуми главата, носеща корона“. Не намерих програмата за регулиране на скоростта при постъпване на информацията. Поисках копиране. Машината веднага избълва потоци хартия.
Но поне имах възможност да помисля. Набрах „Непогат“.
Екранът отговори: „В мъглите на времето. Народна легенда 894М.“
„Бибип“. Откъдето тръгнах, там стигнах. Без да се бавя, набрах: „Архиви на апарата, крепостта Дар, разпити на екипажите на двата товарни кораба, завърнали се от Блито-3.“
„В мъглите на времето. Народна легенда 894М.“
Опитах пак: „Крепостта Дар, Манко.“
Компютърът каза: „Ако толкова се интересувате от легенди, обърнете се към компетентен фолклорист.“ Тоест повече нямаше да се занимава с „В мъглите на времето“, не и за мен. И възнамеряваше да се изключи!
Нужно ми беше каквото и да е, стига да събуди интереса на Хелър. Набрах „Изследвания и наблюдения на Блито-3 допреди сто години“. Ето го отново светкавичното запълване на екрана! Отдавна наблюдаваха това място. С въздишка на облекчение натиснах бутона за копиране. Безкрайна лента хартия полетя от принтера. И не спираше! Борех се да я сгъна, преди да затрупа пулта. Минаваха минути, а край нямаше!
— Ей, ти! — заскърца старият чиновник. — Ще ни изхабиш запасите от хартия! Стига глупости!
Надвеси се над мен и запищя. Но беше безсилен да спре принтера, щом веднъж беше започнал — компютрите не понасят да ги прекъсват по средата. Аз си подреждах нескончаемите ярдове данни. Богове, трябваше ми товарна количка!
Принтерът спря. Почти очаквах чиновникът да ме халоса с нещо. Но паузата пак ми даде време да помисля. Лесно им е на онези да искат от работещите с пулта предварителна подготовка на въпросите. Ами къде остава вдъхновението на момента? Точно тогава ме осени идея.
Парите позволяваха на Хелър да отлага началото на мисията. Докато можеше да подкупва стражите, щеше непрекъснато да ми подлага крак. Ако намерех начин да го лиша от пари…
С едната ръка задържах настрана чиновника, с другата набрах „Джетеро Хелър. Налични средства и кредити“.
Екранът светна: „Заплата на офицер от флота. Залата на инженер. Допълнителни възнаграждения за рискове при бойни действия. Виж таблиците.“
Охо! Защо ли да гледам таблиците? Само от тези източници получаваше десет пъти повече от моята досегашна заплата. Машината продължи:
„Състояние на приходите и разходите. Не харчи много, тъй като през по-голямата част от времето изпълнява бойни задачи. Праща половината си заплата за издръжка на своите родители, но те са сравнително добре осигурени и майка му внася тези пари в сметка на името на Джетеро Хелър. Майката прави същото и със сумите, получавани от неговата изключително богата сестра Хайти Хелър, звезда на «Домашен екран». Стаите си в офицерския клуб Хелър ползва безплатно.“
Олеле! Купища пари, далеч над средния стандарт за младши офицер.
„Кредити. Изключително почтен в плащането на сметки. Няма данни да дължи някому пари. Заслужава пълно доверие.“
Наистина олеле! Твърде зле за мен.
Компютърът внезапно изписа нещо смайващо:
„Кредитна категория. Нулева! Този офицер не бива да получава нито аванси, нито кредити.“
Стреснах се. Машината като че нямаше какво повече да добави и аз натиснах бутона за въпрос.
„Нулева. Твърде рискован начин на живот. Средната продължителност на живота на бойните инженери при изпълнение на задачи е две години. Въпросното лице вече е прескочило средното очакване трикратно. Вероятностите са изцяло не в негова полза. А флотът не възстановява задължения на загинали офицери, само плаща сумата за символично погребение.“
Е, това не ми вършеше работа. Нямах намерение да го убивам, поне не тук и сега. И нямах решение на своя проблем, защото той си беше жив и разполагаше с пари.
Хо-хо! Велика идея! Ако измислех как да му взема парите, свършено беше с него.