Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Помислих си — прилича ми на тропота, с който ще се сурнеш надолу към пясъците.
— Моето приятелче каза, че доста хора били убити, като се опитвали да играят с „тропащи зарове“. Имали сме късмет!
Да, бе, страшен късмет, само че минус пет хиляди кредита. Най-добре да го изчакам да свърши и да го убия след това.
— Научих, че вътре по стените им било нанесено лепило, което задържа оловното топче. Но вижте тук, в този абзац предупреждават: „Не използвайте тези зарове в повече от няколко хвърляния.“ Май лепилото се стопява, ако прекалено упорито дъхате върху тях. И ако ги разклащате дълго и силно, от движението оловното топче прегрява, нали се трие. Вътрешните стени се затоплят и то вече не може да прилепне никъде. Значи стават като нормалните зарове.
Той вдигна книгата към очите ми, за да прочета текста, но аз го пренебрегнах.
— Затова Хелър си е помислил — продължи Снелц, — че играта е съвсем редовна, и нищо не е заподозрял. И няма да иска да ни смъкне кожите от бой. Нали е страхотно? Той е добър играч и много му върви на комар. Няма да ми се сърди и аз няма да му кажа на кого хрумна тази идея и как вие се опитахте да го ограбите.
На никого нищо няма да кажеш, като се разплескаш долу, промърморих мислено. И се напрегнах за удара.
Нещо проблесна пред очите ми. Снелц размахваше златисти банкноти под носа ми. Хванах му ръката.
Онази сутрин изтеглих сто петдесет и петте кредита, които ми оставаха от едногодишния аванс. Дадох ги на Кроуб. Той изръмжа, че съм му бил дължал още десет и ми давал срок до вечерта, иначе отивал при Ломбар. Но се появи друга пречка. Пак ми прилоша долу и дори не можех да си представя как бих слязъл при него още веднъж. А пред мен се развяваха десет кредита!
— Сутринта Хелър прати човек да му купи какво ли не — обясняваше Снелц. — Този път беше Тимиджо, а той си пада печен крадец. За повечето неща не е плащал, та и вашият дял стана голям. Беше единадесет кредита, но един платих за книгата. Ей, какво ви става?
Отпуснах се безсилно на едно стъпало. След малко успях да изрека:
— Снелц, по една случайност дължа на Кроуб точно десет кредита. Слез при него и му ги дай.
— Тъй ли? Ами добре!
— Чакай — казах малко по-живо. — Дай ми тези зарове.
— Да, разбира се! За нищо на света не бих играл пак с тях!
Взех торбичката с шестте зара, прочетох им богохулна заупокойна молитва и ги хвърлих през крепостната стена към бездната. Нека призраците на древните и на екзекутираните служители от апарата си навличат бели с тях в своя черен пъкъл и нека оставят живите да си живеят спокойно!
ЧАСТ ПЕТА
Глава първа
След половин час бях в тренировъчната зала и седях до бюрото. Малко по-късно щеше да се случи едно от най-страшните сътресения в живота ми. Но засега ме тревожеха само тъпата болка в стомаха ми и непреодолимата сигурност, че ако ми отнемат мисията, ще се окажа безнадеждно задлъжнял, съсипан и осъден. Седях и се мъчех да изсмуча от пръстите си някаква идея, как да махна Хелър от Спитеос, гледах какво става пред мен, за да намеря поне искрица вдъхновение.
В обширната зала цареше шаренията на едновременните занимания. Четирима помощник-треньори на четири различни места се опитваха да провеждат обучение за четири различни номера. Единият беше циркова борба, другият се състоеше от сложно жонгльорство, а останалите два още бяха толкова неоформени, че по началните упражнения не можех да схвана какво ще представляват.
Графиня Крек стоеше далеч в дъното на залата откъм дясната й страна. Набиваше ум в главата на един от своите треньори, за да може той на свой ред да обучи жонгльора. Трябваше да подмята шест гущера с нормални размери, но те имаха по гърбовете си костни ръбове, остри като бръснач. Когато усъвършенстваше изпълнението си, щеше да изглежда твърде интересно, но засега жонгльорът се боеше да не си нареже ръцете, затова помощник-треньорът получаваше наставления, как да помогне на ученика си в преодоляването на страха. Не чувах какво му говореше графинята, но тя току вземаше два-три гущера, подхвърляше ги във въздуха и ги улавяше както трябва, после ги даваше на помощника си, за да обучава жонгльора. Този помощник никак не беше за завиждане — такъв гущер ти отрязва пръстите, преди да се усетиш. Графинята търпеливо ги окуражаваше. Май и днес носеше някоя от новите си дрехи и с цялата си душа се надявах, че няма да прояви глупостта да се появи с тях в „парада на номерата“ — Ломбар щеше да се впусне в разследване като нападаща хищна птица.