Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Като си помисля, едва ли мога да науча на нещо един бивш офицер от гвардията на флота.
— Не се занасяй — примоли се Снелц с много убедителен глас. — Още много има да уча. Сдобих се с пари и не ми се ще да ме оберат като сополанко. Не са ми много ясни вероятностите и вторите залагания.
Най-популярният тогава вариант на играта, по който всички бяха пощурели, винаги включваше и второ залагане между играчите, нещо като страничен облог. След първото залагане единият хвърляше, после отново се обзалагаха върху вероятността вторият играч с хвърлянето си да надмине резултата на първия. Често се случваше вече игралият да каже нещо подобно на „Още десет кредита срещу един, че няма да хвърлиш повече от мене“. И вторият хвърляше — ако имаше по-голяма сума, прибираше парите и от двете залагания.
— Така ли? — попита Хелър, сякаш не беше настроен за подобна помощ.
Но сви рамене и извади отнякъде лист хартия. Бързо написа отляво надясно в долния край на страницата числата от 6 до 72.
— С шест дванадесетостенни зара сумата при хвърлянето може да бъде всяко число от 6 до 72.
— Да, да — вметна Снелц, показваше колко му е интересно.
Хелър написа доста числа нагоре по лявата част на страницата.
— Това е броят на комбинациите, които могат да образуват определен сбор. Както виждаш, никак не са малко.
— Любопитно — каза Снелц, взрян напрегнато в листа, все едно, че не беше изпечен майстор.
— А сега — продължи Хелър, — като прокараме линията на зависимост между двата фактора, получаваме така наречената „камбанна крива“. — Той я начерта — наистина приличаше на камбана.
— Забележително! — възкликна Снелц, който сигурно бе рисувал стотици пъти същата крива.
Хелър търпеливо начерта вертикални линии нагоре от цифрите 28 и 50, така че да пресекат кривата.
— Вероятността да събереш под 28 и над 50 е незначителна. А вероятността да хвърлиш какъвто и да е сбор между 28 и 50 определено е голяма. Никога не забравяй това при второто залагане. Има още хитрости, обаче за начало и това ти стига. Сигурен ли си, че не го знаеш?
— О, оценявам любезността ти — отвърна Снелц, който би трябвало да е научил тънкостите в играта още петгодишен. Той се обърна към мен: — Офицер Грис, много ли ще се разсърдите, ако Джетеро и аз поиграем малко? — Погледна Хелър. — Ще ми се да опитам как върви. С малки залагания, разбира се.
— Наистина ли искаш? — попита го Хелър. — Няма да ми е приятно, ако започнат приказки, че съм се възползвал от твоята неопитност.
— Не, не, не — възрази Снелц. — Всичко е честно и почтено. Каквото спечелиш — печелиш го. Каквото загубя — губя го. Така бива ли? Аз тъкмо нося торбичка със зарове.
Те се настаниха до масата един срещу друг и Хелър взе заровете.
— Имам навика да правя едно нещо — каза той. — Не ми харесва да ме подозират, че сменям заровете по време на игра. Така че тези сега ще ги бележим. — Пресегна се за своя комплект инструменти, взе миниатюрен маркер и сложи по една едва забележима точка в горния ъгъл на единицата на всеки зар. — Това мастило избледнява след няколко часа. Само за да сме сигурни, че през цялото време играем със същите зарове. Нямам намерение да те обиждам, обикновена предпазливост.
Мислено потрих ръце. Ако играеха със същите зарове през цялото време, тази вечер щях да стана един много по-заможен офицер. Изчислявах колко да дам на Снелц — сто кредита? Петдесет? Дори и четиридесет и пет биха означавали богатство за офицер от апарата.
Започнаха със скромно залагане — по половин кредит. Снелц хвърли 20. Хелър отказа второ залагане, че ще надмине неговия сбор. Хвърли 51. Аха, добре тръгна. Разумна стратегия. Хелър трябваше да печели до някое време.
— Да заложим по един кредит — примоли се Снелц. — Усещам аз, ще ми дойде късметът.
Хелър взе заровете. Всички играчи си имат особени навици, макар и съвсем безсмислени. Нежно поемат заровете в двете си длани, разклащат ги от дясната страна на главата си. Почукват по масата с кокалчетата на едната или другата ръка. После ги хвърлят на масата с движение, сякаш забиват лопата в пръстта. И пеят на заровете. Хелър правеше всичко това, но си имаше и две собствени чудатости. Първо дъхаше на заровете върху дланта си, после започваше да ги тресе по-дълго и по-силно от който и да е играч. Ръцете му се движеха толкова бързо, че не ги виждах, твърде бързо!
Хвърли 62. И противно на собствените си съвети каза:
— Сто кредита срещу един, че няма да хвърлиш повече. И по-добре не залагай.
— Ами съгласен съм.
Снелц внимателно сложи заровете върху ръката си. Когато я разклати, не позволи на заровете да помръднат в юмрука му. Чукна кокалчета в масата.