Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Сега?
— Колко навреме — намеси се Нарин преди той да успее да каже нещо друго. — Тъкмо отивах да й докладвам. Води ни.
Стражът явно не се съмняваше, че Джеръл ще се подчини незабавно. Обърна се и закрачи нагоре по пътя към мястото, където беше спряла свитата на Ксиант. Нарин го последва по петите, но Джеръл, който не искаше да покаже, че тича веднага само при едно махване на Ксиант, започна да избира по-удобни за вървене места.
Той беше изостанал доста, когато стражът и Нарин спряха при една групичка хора, скупчени в средата на колоната.
Нарин не можа да се сдържи и смръщи чело, като огледа пищния изрисуван паланкин и многото слуги, които се въртяха около Ксиант. Но когато след няколко минути я представиха, лицето й бе спокойно и безизразно.
— Милейди — поздрави тя и допря пръсти до челото си, както се полагаше, — не нося никакво съобщение. Господарят Джаспериан ме изпрати да се движа с вас и да бъда на вашите заповеди, ако се наложи да изпратите някъде вестоносец, който добре познава тукашните места — лъжите излизаха от устата й по-лесно, отколкото бе очаквала.
— Колко е предвидлив Джаспериан — Ксиант стоеше до отворения паланкин и гледаше Нарин смръщено. — Изглежда, че теб често те изпращат на път. Не мислех…
Каквото и да имаше намерение да добави Ксиант, то остана неизказано, защото появата на Джеръл прекъсна думите й. За миг очите на Ксиант зашариха подозрително между Нарин и Джеръл. Но когато видя как той едва кимна на момичето, видимо се успокои. Тя махна с ръка на Нарин да се отдалечи и се обърна към Джеръл.
— Не си много бърз, войнико.
— Нима ви трябвах веднага, Милейди? Вашият страж не каза нищо, такова — Джеръл се поклони, но не сваляше очи от Ксиант.
Въпреки че й дадоха ясно да разбере, че е свободна, Нарин само се отдръпна малко встрани, така че да може да чува и вижда всичко, което става около Ксиант. Тя не можа да скрие доволната си усмивка, като усети раздразнението на Ксиант от отговора на Джеръл. Господарката явно не искаше да покаже, че проявява нетърпение да говори с някакъв си войник, който е на служба при нея.
— Боя се, че забравих за какво те извиках — каза Ксиант и цялото й изражение искаше да покаже досада и презрение. — Може би ще си спомня по-късно.
— Надявам се, Милейди — отвърна Джеръл и се поклони отново. — Може би тази вечер?
— Може би. Кой знае? — Ксиант се обърна и протегна ръка към един от слугите да й помогне да се качи в паланкина. Беше ефектно отпращане.
Нарин се измъкна от групата около Ксиант колкото можеше по-незабелязано и се смеси с войниците, които продължаваха да преминават покрай тях.
Ако Джеръл посетеше Ксиант в палатката й тази вечер, това беше добър случай, защото Ксиант щеше да освободи част от стражите си. Това можеше да даде на Нарин възможност да се добере до палатката достатъчно близко, за да подслуша разговорите на Ксиант.
Нарин не искаше да шпионира Джеръл, но можеше да се опита да го убеди да завърти разговора около неща, които можеха да са й полезни. Струваше си да опита.
Но Джеръл не се съгласи с нейните доводи.
— Нямам намерение да хабя малкото време, което ще прекарам с тази вещица, в опити да я накарам да разкрие заговорите и плановете си — отсече той. — Ако искаш да говориш с някого, опитай с Пардрейк. Той има почти такива подозрения, каквито и ти, и вероятно повече възможности да открие доказателствата, които са ти нужни.
Не беше трудно да намери Пардрейк дори сред разбърканите редици на маткасенските войски. Той се оказа схватлив и дори забавен, но въпреки че Нарин успя да се убеди, че човекът знае много повече от това, което казва, тя не научи от него нищо, което би могло да й послужи.
— Някои казват, че маткасенската армия е дошла да се бие не само с диваците — каза Нарин провокативно.
— Чух такива неща — отвърна Пардрейк неангажирано.
— Ще атакувате ли Калинден? — попита тя съвсем безцеремонно.
Пардрейк я погледна внимателно. Изразът на очите му показваше, че много добре разбира хода на въпросите й.
— Войникът прави това, което му се заповяда — рече той след известна пауза. — Но аз не познавам никого, който е тръгнал да се бие с други, освен с диваците.
Няколко минути Нарин мълча, после подхвърли уж нехайно:
— Как странно се разпространяват слуховете, нали? Никога не знаеш откъде идват, но понякога в тях има повече истина, отколкото можеш да си представиш.
— Като кои например?
— О, слухове за скритите намерения на Маткасен, такива неща. Чух дори, че Маткасен се е договарял с диваците. Казват, че затова тези страшни същества са се спуснали към границата и ни нападат сега.