Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Нека да остане гладен. Заслужаваше го, щом беше толкова неразумен. Съвсем едно беше, когато отказа да дойде с нея в Калинден, и съвсем друго да й отказва сега.
Тя скочи на крака и го изгледа отгоре.
— Дължиш ми го, търговецо! — избухна тя. — Доведох те дотук, въпреки че нямах право. Не поисках нито обяснения, нито обещания, нито заплащане. Доведох те, защото ме помоли, и заради това, което се случи между нас. Добре, сега искам да си платиш. Не можеш да ми кажеш „не“.
Челюстта му се втвърди като скала, издържала на вековни бури. Джеръл се изправи. Въпреки че тя се беше изправила на купчината камъни, той пак я надвишаваше.
— Мога и ти казвам — процеди той между зъби — не!
— Посочи ми една разумна причина. Защо не? — Решена да не обръща внимание на непроницаемото му изражение, Нарин стисна юмруци и ги подпря на хълбоците си, а свитите й лакти бяха предизвикателно обърнати напред.
— Няма нужда да ти изтъквам причини. Няма да те взема с мен.
— Настоявам!
— Настоявай, колкото искаш, вестоносецо. Няма да дойдеш с мен.
С тези думи Джеръл се обърна и закрачи нататък, като остави разярената Нарин да стърчи върху камъните.
— Получих известие за вашия пратеник Мек, Милейди! — Горван се поклони леко, но изпод око наблюдаваше жената, разположила се величествено във високия стол пред него.
— Какво означава това, че си получил известие за него? Той беше длъжен да се върне още преди два дни. Къде е той? Какво каза? — Ксиант нетърпеливо тропна с крак.
— Нищо не е казал, Милейди. Той е мъртъв.
— Мъртъв! Как така? Какво се е случило?
— Някакви хора от селото близо до границата донесоха тялото му. Казаха… — Горван се запъна и започна отново — те казаха, че тялото му е било приковано на едно дърво. Беше… аз го видях. Беше ужасно обезобразено и осакатено.
— Дявол да го вземе! — Ксиант удари с юмрук по облегалката на стола. Тънките черти на лицето й се изкривиха от гняв. — Защо не е следвал заповедите? Казано му беше — аз му казах точно по коя пътека да върви, как да се облече и как да носи верижката, за да го разпознаят, че е мой пратеник. Толкова ли не е могъл да следва тези указания?
— Милейди! — от опит Горван знаеше, че трябва да я спре сега, докато не се е докарала до такъв бяс, че после с часове да се успокоява. Но останалата част от вестите нямаше да я направят по-щастлива, помисли той унило.
— Дървото, на което Мек е бил прикован, е било в края на пътеката, по която вие му казахте да върви.
— Какво? — шията й рязко се изпъна.
— Накарах селяните точно да ми обяснят къде са го намерили. Няма грешка — Горван започна да кърши ръце, но веднага спря. Знаеше, че този нервен тик я влудяваше. Нямаше нужда да усложнява ситуацията и да прехвърля гнева й върху себе си.
— А верижката? О… — устните й се свиха така, че почти изчезнаха. — Разбира се, обрали са го заради тази верижка и после са го обесили там, за да си помислят хората, че…
— Не, Милейди.
Трябваше да я накара да чуе докрай. Дори в страха си той почувства известно задоволство от това, че е бил прав. Само ако се беше вслушала в предупрежденията му. Неслучайно бяха нарекли тези диваци звероподобни. Но вече беше прекалено късно. Случаят с Мек го доказа.
— Никой не е взел верижката. Беше завързана на врата на Мек. Бил е удушен с нея. Само дето селяните не можаха да кажат дали е бил удушен преди или след като звероподобните са разкъсали тялото му така, че месата му висяха.
Ксиант седеше хваната с две ръце за дървените дръжки на стола, раменете й се отпуснаха, лицето й пребледня, очите й се впериха в него и изведнъж станаха огромни.
— Удушен? С верижката, която удостоверяваше, че е мой пратеник?
— Да, Милейди. Удушен и разкъсан.
— Удушен — думата се чу като въздишка.
Ксиант се надигна от стола, без да погледне към Горван, отиде до близката маса, на която имаше поднос с бутилка вино и два бокала. Тя напълни единия и го вдигна към устните си. Докато пиеше, ръката й трепереше.
Войските на Маткасен, заедно със значително подкрепление от Калинден, се събраха на една открита поляна пред главната порта на града след ден и половина. Въпреки че войските бяха с висок и оптимистичен дух и гражданите излязоха да ги изпратят и ободрят, Джеръл не можеше да се отърве от лошите си предчувствия.
Той само веднъж бе видял диваците, но му беше достатъчно, за да прецени, че тази необучена и тежковъоръжена армия не е готова да даде отпор на неприятеля. Джеръл очакваше, че ще бъдат въоръжени с лъкове и стрели и копия, които да хвърлят от разстояние. Вместо това повечето от мъжете носеха саби и къси копия, оръжия, които предполагаха дуелна борба, в която звероподобните щяха да имат предимство заради ръста и силата си.