Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Вървете по дяволите, Шербрук!
Райдър сви вежди:
— Моля? Май не съм ви ударил достатъчно силно.
— Сигурен бях, че ме лъжете. По дяволите, готов бях да се обзаложа на всичко, което притежавам, че сте ме излъгали. Значи наистина го направихте и спасихте малката мръсница, а?
— А къде са ти горилите? — побърза да се намеси Емил, преди Райдър да успее да скочи от стола и отново да простре Шърман Коул на земята.
— Търсят Томас.
— Обзалагам се, че и да го намериш, ще трябва добре да му платиш. Той едва ли ще ти повярва. Дълго ще трябва да го убеждаваш, че искаш да ти помогне да окачиш госпожица Статън-Гревил на въжето.
— Да му платя ли?! Ще го обеся това копеле! Той ме измами, направи ме на глупак!
Има някаква грешка в пиесата, помисли си Райдър. Това е комедия, а не трагедия.
— Какво искаш да кажеш?
— Че Бърджис не е бил застрелян, нито намушкан, както казваше Шербрук. Бил е удушен с гарота. Така че, по дяволите, тя не е могла да го убие — не е чак толкова силна.
Обърна се, запъти се с тежки стъпки към коня си, яхна го и препусна, без да поглежда назад.
Райдър дълго стоя на мястото си вцепенен и най-сетне успя да промълви:
— Боже милостиви! Значи е нямало нужда да се женя за нея, нито да ги изпращам с Джеръми в Англия. Да си само на двадесет и пет години, и животът така да те изиграе!
— По-добре, че го направи — утеши го Самюъл. — Не се знае какво ще да предприеме Кол оттук нататък.
Но Райдър бе потънал в унили размисли за съдбата си. Е, може би пък нямаше да се окаже чак толкова лоша, а? Въздъхна, изправи се, поклати глава и повтори:
— Удушен значи… Негодникът бил удушен с гарота…
Отново поклати глава:
— Проклет да съм… — и се отправи към конюшнята.
12.
ЛАМАНША, СЕДЕМ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО
Софи и Джеръми стояха на палубата, обгърнати от мъглата. Вятърът свистеше в лицата им и те се държаха здраво за дървените перила. Вълните на мощни тласъци люшкаха кораба.
Джеръми едва не се пръсна от гордост, защото пръв мерна в мъглата английския бряг.
— Грейвлънд! — извика той. На негово място Софи би викнала „Алилуя!“, защото тръпнеше едновременно в очакване й страх. Пристигаха си у дома, но не в своя дом във Фауи, а в дома на Райдър — Нортклиф Хол.
Пътуването бе дълго и спокойно. Капитан Малъри и помощникът му, мистър Матисън, едри шотландци с почти еднакво плешиви глави, през цялото време ги забавляваха с най-невероятни истории.
Софи се опита да оползотвори пътуването възможно най-добре. Всяка сутрин по един час занимаваше Джеръми по френски. Капитан Малъри го учеше на астрономия и навигация, а първият помощник — на география. Пак той им беше предоставил и колекцията си от романи и пиеси, които изпълваха малката му каюта. Джеръми успя да изчете творбите от периода на Реставрацията, а Софи — почти цялата библиотека.
Няколко дни по-рано Софи и Джеръми играеха шах в малката си каюта. По илюминатора леко барабанеше дъждец, беше горещо. Софи играеше с енергия и ентусиазъм, но й липсваше добра стратегия, докато успехите на Джеръми се дължаха най-вече на тактиката и търпението му. Той неизменно я биеше с огромно превъзходство, но играта им мъчително се проточваше и се съпровождаше от не една въздишка. Тя премести една пешка и рече:
— Скоро ще си бъдем у дома. По-точно в Саутхемптън.
— Райдър ми каза, че ако пътуваме с карета, ще стигнем в Нортклиф Хол само за един ден. Не искаше да преспиваме сами в някой хан. Твърдеше, че за да мога да те защищавам, трябва да порасна поне с още един фут.
После се усмихна и добави:
— Но той ще ме научи да се бия добре.
— Радвам се, че си толкова доволен, но повярвай ми, не винаги е нужно да ме защищаваш — не съм нито глупава, нито безпомощна.
— Да, разбира се, ти не си като другите момичета — съгласи се Джеръми, оглеждайки съсредоточено позицията си. — И Райдър знае, че мислиш така. Но смята сам да взема решенията, защото вече носи отговорност за нас.
— Искаш ли да поговорим за някоя от пиесите, които четохме?
Джеръми с лекота прие смяната на темата.
— Мистър Матисън ме видя да чета една от тях и ми се стори, че с удоволствие би я изхвърлил зад борда. Почервеня като рак и едва не ме окъпа в слюнка. Чак темето му почервеня — картинката беше забележителна.
Софи се засмя:
— Да, някои от тези пиеси наистина са доста пикантни. Добре е да ми показваш предварително какво смяташ да четеш.
Джеръми погледна сестра си и се намръщи:
— Софи, все някога ще трябва да науча всичко за мъжете и жените. В пиесите те се държат много глупаво и правят най-невероятни неща. Колкото до останалото, то просто ми се вижда странно.