Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Той се усмихна.
— Да, това трябва да е било. Татко винаги глези момчетата, когато има възможност да го прави, разбира се. Може би е сметнал, че е добре да ги махне за малко от главата ти.
— Несъмнено — каза тя и внезапно се усмихна развеселена. — Мод също отиде с тях, друсайки се на гърба на някаква стара кранта. Баща ти е много привързан към нея.
— О, да. Забелязал съм го.
Той забеляза също колко добре работеха слугините. Едната извади чисти дрехи от сандъка и ги постави върху леглото. Другите две повдигнаха ризницата и я измъкнаха през раменете му.
— Дайте я на оръжейника, за да я намаже с масло — нареди Сора и едната от тях се измъкна от стаята. — Лин, съблечи го и измий ръждата от тялото му.
Докато Лин събличаше мокрите му кални дрехи, другите момичета донесоха дървения чебър, който стоеше в ъгъла. Той седеше на столчето, докато Лин обливаше раменете и главата му с топла вода, а после саиуниса ръцете си и бързо го разтърка.
Измит и освежен, той нареди на слугините:
— Дайте кърпата на лейди Сора. Тя може да ме избърши.
Глуповато кикотене наруши тишината, но Сора отново щракна с пръсти и то бързо замлъкна. Ленената кърпа бе пъхната в ръцете й, а слугините избягаха от стаята.
— Оставете вратата отворена — заповяда Уилям рязко и затварящата се врата се отвори отново, така че всеки, който минаваше наблизо, можеше да види господаря и неговата лейди. Сора въпросително повдигна веждите си и той й обясни: — Ти ще бъдеш моя съпруга и като такава нямам намерение да те позоря пред когото и да било. Без значение колко трудно може да се окаже това.
Той раздразнено стисна зъбите си, а тя издаде успокоителен звук, докато го обгръщаше с кърпата.
— Присмиваш ли ми се? — повдигна той усмихнатото й лице.
— Да, но не смятам, че ти ще страдаш повече от това решение, отколкото аз.
— Не. Аз ще се измъчвам повече, защото ще трябва да се откажа от леглото си и да спя в хола на сламен тюфлек.
— Аз ще спя там, защото и без това не мога да спя без теб.
— Не, аз ще спя там, тъй като на мен повече ми приляга.
Като взе кърпата от ръката й, Уилям се обърна с гръб към вратата и сам довърши изтриването. Сора взе ризата му и тръгна към него, но той поклати глава.
— Не. Сам ще се облека.
— Тогава защо отпрати жените? — попита озадачено тя.
— Исках да говоря с теб, без да се притеснявам, че наоколо има уши, които ни слушат.
Като се вгледа в лицето й, той си помисли: „Защото съм луд от любов по теб и трябва непрекъснато да уверявам и теб в това“. Но каза само:
— Моята намеса ще оправи ли проблема ти с тези селяндури?
— По-голямата част от слугите са добри хора. Това, от което се нуждаят, е твърда, здрава ръка, която да ги ръководи, а твоята подкрепа преди малко беше повече от това, на което можех да се надявам.. Благодаря ти, Уилям! — каза тя и като направи реверанс, мина на друга тема: — Как можа да накараш Тибълд да подпише толкова бързо брачния договор?
Преди да й отговори, той облече ризата си.
— Това се дължи на хубавата ми външност и на очарователния ми характер.
Сора се разсмя високо, а той учудено повдигна веждите си.
— Не ми ли вярваш?
— Разбира се, че ти вярвам. Хубавата ти външност, очарователната ти личност и присъствието на сабята ти са оказали непреодолимо въздействие върху Тибълд.
— Колко добре го познаваш — учуди се той, докато се бореше с останалите си дрехи със сръчност, която не оправдаваше необходимостта му от прислужници. — Да, така е. И с Божията помощ ще те даде с усмивка на уста.
— Съмнявам се, че ще го направи, освен ако не е решил да използва възможността да опита от щедрото пиршество, което подготвяме. Трябва да дръжим виното по-далече от него, докато трае церемонията. Той има лошо пиянство.
— Изпитото без мярка вино ще погуби и най-силния мъж.
— Той никога не е бил такъв. Надявам се, че ще го наблюдаваш, за да си сигурен, че няма да попадне под нечие лошо влияние — усмихна се тя, като изкриви устните си на една страна, сякаш се страхуваше да привлече вниманието му върху възможните неприятности.
— Ще наблюдавам всички гости — съгласи се той с лекота, въпреки че изявлението му не беше много искрено. — Неприятелите ни не могат да бъдат никаква заплаха за сватбения ни ден. С всички тези верни хора, които ще бъдат наоколо, с двата неуспешни опита за покушение над живота ми, който и да е неприятелят ни, точно на този ден не би посмял да вдигне ръка срещу нас. Не се тревожи, момичето ми. Аз ще се грижа за теб.