Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Няколко пъти минах покрай прозореца, за да разбера дали има някой в стаята; не видях никого, но все пак не бях сигурна. След малко ми хрумна да почукам на стъклото, уж искам да говоря с някого; ако имаше човек вътре, той положително щеше да дойде до прозореца. Тогава щях да му кажа да си прибере пръстените, защото съм видяла две подозрителни лица да се навъртат наоколо. Това беше щастливо хрумване. Почуках един-два пъти и никой не се обади. Тогава с един удар счупих стъклото, взех двата пръстена и си тръгнах. Диамантеният пръстен струваше около три лири, а другият около 9 шилинга.
Сега се чудех къде да продам стоката си, особено двете парчета плат. Никак не ми се искаше да ги продам евтино, както обикновено правят горките крадци, които, след като са рискували живота си за нещо ценно, са принудени да го продадат на безценица. Дълго се чудих как да постъпя. Накрая реших да отида при старата си хазайка и да възобновя връзките си с нея. Най-редовно й бях изпращала годишната вноска от пет лири за издръжката на момченцето ми, докато ми позволяваха средствата. Но дойде време, когато бях принудена да ги преустановя. Писах й, разбира се, че съм загубила мъжа си, че средствата ми са много намалели и вече не съм в състояние да й пращам пари, като я молех да се погрижи детето да не страда покрай майка си, постигната от нещастия.
Сега отидох да я посетя и видях, че тя все още работеше по специалността си, но положението й не бе така цветущо, както преди. Някакъв господин, чиято дъщеря била отвлечена, я осъдил за участие в престъплението и тя за малко не отишла на бесилката. Разноските по делото едва ли не я разорили, така че сега живееше в много скромна обстановка; при това нямаше вече предишната си репутация като акушерка. Жената обаче — така да се каже — не се предаваше, понеже бе енергична и предприемчива и й бяха останали малко пари; тя бе отворила заложна къща и не живееше зле.
Прие ме много учтиво и със свойствената си приветливост ми каза, че не ме уважава по-малко, понеже съм обедняла; погрижила се била момчето ми да бъде добре гледано, макар да не съм могла вече да плащам обещаната издръжка; жената имала достатъчно средства и затова не трябвало да бера грижа; когато се замогна достатъчно, ще мога да й се наплатя.
Казах й, че парите ми са доста намалели, но че притежавам някои вещи, които имат известна стойност, и я моля да ме упъти как да ги превърна в пари. Извадих златната огърлица, като й казах, че ми е подарък от мъжа ми. Сетне й показах двете парчета плат, които казах, че съм ги донесла от Ирландия, и малкия брилянтен пръстен. Сребърните съдове и лъжичките бях успяла да продам сама преди това, а тя пък предложи да купи бельото за родилка, смятайки, че е мое лично. Обясни ми, че сега имала заложна къща и може да ми продаде нещата. Тя скоро повика подходящи лица, които ги купиха без всякакво колебание, и то на добра цена, като видяха в чии ръце са.
Започнах да мисля, че тази тъй ценена жена ще може да ми помогне да намеря някаква почтена работа, защото на драго сърце бих се заловила да върша каквото и да било. Но с честни работи тя не се занимаваше. Да бях по-млада, може би щеше да ми помогне да си намеря някой покровител, но сега въобще не мислех вече да си изкарвам прехраната по такъв начин, тъй като бях надминала петдесетте.
Най-после тя ме покани да отида да живея у нея, докато си намеря подходяща работа, като ме увери, че нямало да ми струва много. На драго сърце приех поканата й. Сега, когато животът ми стана сравнително по-лек, можах да дам на отглеждане и малкия син от последния си мъж. И тук тя ме улесни, като поиска да й плащам, ако мога, само пет лири годишно. Това беше такава помощ за мене, че за доста дълго изоставих лошия занаят, който бях захванала. Бях петимна да се уловя на някаква работа, но за човек без връзки това бе много трудно.
Най-после намерих юрганджийска работа; шиех и фусти и тям подобни и така започнах да си изкарвам прехраната. Работех здравата и бях много доволна. Но дяволът си е упорит. Той бе твърдо решил да ме накара да му служа и постоянно ме подканваше да изляза на разходка, тоест да видя дали ще ми се удаде случай да пипна нещичко постарому.