Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Думите ми бяха толкова убедителни, че спряха тълпата и задоволиха стражаря. Той незабавно би отбой и заяви, че това не били хората, които търсят; по негови сведения тези били съвсем почтени господа. И така, всички се разотидоха. Не можех да разбера каква е истината. Знаеше се само, че от дилижансите, ограбени при Дънстъбъл Хил, били задигнали 560 лири и че пострадали също някакви търговци на дантели, които постоянно пътували по този път. Колкото до тримата господа, за тях ще ви разправя по-нататък.
Тревогата по този обир ни задържа още един ден, въпреки твърденията на съпруга ми, че е най-безопасно да се пътува след някой обир, защото разбойниците, като хвърлят в тревога цялата местност, положително се оттеглят доста надалече. Аз обаче бях неспокойна, и то главно от това, да не би бившият ми мъж да се навърта още в този край и случайно да ме види.
В живота си не съм прекарвала по-приятно време от тези четири дни. Бях младоженка и новият ми съпруг се стараеше всячески да ми угоди. Ах, защо не можа да продължи този живот! Всичките ми минали неприятности бяха потънали в забвение и аз бих избягнала всичките си бъдещи неволи. Но не би — аз трябваше да изкупя греховното си минало както на този свят, така и на другия.
На петия ден тръгнахме. Като ме видели тъй неспокойна, ханджията, синът му и трима добри селяни, без да ни кажат нещо, нарамили пушки, възседнали конете си и тръгнали след дилижанса да ни изпроводят живи и здрави до Дънстъбъл. Разбира се, не можехме да не се отсрамим и мъжът ми ги почерпи най-богато в Дънстъбъл, което му струва около десет-дванадесет шилинга. Той даде и известна сума на селяните за загубеното време, но самият ханджия не рачи да вземе нито грош.
По-добро разрешение не можех и да желая. Защото, ако бях пристигнала в Лондон неомъжена, трябваше или да поискам гостоприемство от него още първата нощ, или да му призная, че в целия Лондон нямам никакви приятели, които да приемат една булка с мъжа й за една нощ. Сега обаче не се посвених да отида направо в дома му. Веднага, влязох във владение на една добре мебелирана къща, а и мъжът ми бе доста заможен, така че имах всички изгледи за щастлив живот, стига само да се покажех достатъчно разумна. Имах доста свободно време да мисля и почнах да разбирам истинската цена на живота, който се очертаваше пред мен. Каква разлика между него и миналото ми. Колко по-щастлив е добродетелният, сериозен живот от този на леките удоволствия.
Ах, ако беше продължило това щастие или ако бях разбрала от момента, когато го вкусих, истинската му сладост, без да изпадна в онази нищета, която неизменно погубва добродетелта, по-щастлива от мене нямаше да има! През този щастлив период на живота си действително се разкайвах за всичките си минали грехове. С отвращение гледах на миналото и изпитвах към себе си истинска ненавист. Често си спомнях как любовникът ми в Бат, сякаш сразен от божията десница, се разкая и ме изостави, като отказа вече да ме вижда. Колкото и безумно да ме обичаше. Но аз, подтикната от най-лошия от всички дяволи — бедността, отново се отдадох на този порочен живот, използувах хубостта си, за да задоволя най-насъщните си нужди, и накарах красотата да стане сводница на порока.
Сега сякаш бях намерила убежище в безопасно пристанище след свършека на бурно пътуване и бях много благодарна за избавлението си. С часове седях сама и ронех сълзи, като си спомнях миналите си безумни постъпки. Ужасявах се, като си мислех докъде бях затънала в порочния си живот. Понякога се ласкаех от мисълта, че искрено съм се разкаяла.
Има обаче изкушения, пред които човешката природа е безсилна и малцина знаят как биха постъпили, ако бъдат поставени пред същите изпитания. Както алчността е коренът на всяко зло, така бедността е най-лошият капан, в който можем да попаднем. Но нека спра тези разсъждения и разкажа най-напред как се разви по-нататък моят живот.
С новия си съпруг живеех напълно спокойно. Този разумен, спокоен и сериозен човек беше добродетелен, скромен и искрен, а в професията си усърден и честен. Работата му беше доста скромна, но доходът му стигаше, за да ми осигури охолен живот, без особен лукс. Той, разбира се, не можеше да поддържа каляска и да блесне в обществото, както се казва. Но и аз не очаквах, нито желаех подобно нещо, защото толкова ми бяха опротивели лекомислието и разточителството на по-раншния ми живот, че сега предпочитах да живея тихо и скромно в тесния кръг на семейството си. Не приемах никого и не ходех на гости. Гледах семейството си и се стараех да угодя на мъжа си. Този начин на живот ми беше много приятен.