Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Този път излязох денем. Сама не зная къде скитах и какво търсех. Дяволът постави на пътя ми действително страшна примка, в която не бях попадала дотогава.
По улица Олдърсгейт вървеше само едно хубавичко момиченце, което се връщаше у дома от училище. Злият дух, който се бе загнездил в сърцето ми, ме тласна по следите на това невинно създание. След малко го заприказвах и то се разбъбри. Тогава го хванах за ръка и тръгнахме заедно, докато стигнахме до една павирана уличка, която води към Бартоломю Клоус. Кривнах по нея, но детето каза, че това не било правият път за тяхната къща.
— Как да не е! — рекох. — Аз ще ти покажа как да си идеш у дома.
Бях хвърлила око на герданчето от златни мъниста, което то носеше. Уличката беше тъмна и аз се наведох уж да пристегна обувката на детето, свалих огърлицата, без то да усети, и пак го поведох. В този момент дяволът ми подшушна да убия детето в тъмната уличка, за да не би да се разплаче и да ме издаде, но самата мисъл дотолкова ме уплаши, че едва не се строполих на земята. Върнах детето обратно, като му казах, че пътят му за в къщи не е оттук. Момиченцето ме послуша, а аз тръгнах по Бартоломю Клоус, после свих в една друга уличка, която пресича Лонг Лейн, оттам поех по Чартърхаус Ярд и се озовах в улица Сейнт Джон. После влязох в пазара Смитфийлд, тръгнах по Чик Лейн, оттам по Фийлд Лейн и на моста Хаубърн се смесих с навалицата, която там винаги е много голяма, тъй че никой вече не можеше да ме настигне. Така завърши второто ми излизане из големия град.
Мислите за новата плячка изличиха напълно спомена за първата и предишните ми разсъждения бързо избледняха. Сърцето ми закоравя от мизерията; нуждата ме караше да не се спирам пред нищо. Последната ми кражба не ми създаде големи грижи — не бях сторила никакво зло на детето и затова смятах, че напълно основателно съм дала добър урок на родителите му за тяхната небрежност и те вече нямаше да го оставят да се връща само.
Огърлицата, която струваше около тринадесет-четиринадесет лири, е била вероятно на майката, защото беше твърде голяма за дете; сигурно от суетност я бяха дали на момиченцето, за да е докарано, когато ходи на училище. Не ще съмнение, че са пратили някоя слугиня да го доведе в къщи и тая негодница сигурно се е хванала с някое момче и е оставила горкото дете да ходи само из улиците, докато попадне в моите ръце.
Аз обаче не му направих нищо лошо; дори не го уплаших, защото още можех да се разнежвам и вършех само това, към което ме подтикваше нуждата.
Впоследствие имах много приключения, макар че не бях опитна в тази професия и можех да се оправям само когато дяволът ми даваше ум; а той не ме изоставяше.
Веднъж ми се случи необикновено приключение. Един ден, привечер, вървях по улица Ломбард. Когато стигнах до Три Кинг Корт, един човек се втурна насреща ми като светкавица и както се бях спряла за момент пред една къща на ъгъла на уличката, хвърли един пакет на земята точно зад мен и ми извика:
— Да си жива, госпожо, нека постои тук пакетът — и побягна.
Подир него тичаха още двама, а по петите им летеше едни гологлав младеж, който крещеше:
— Дръжте крадците!
Преследвачът почти настигна крадците и те бяха принудени да захвърлят плячката си; единият бе хванат, но другият успя да избяга.
Стоях неподвижно през всичкото време, докато хората се върнаха, влачейки със себе си нещастника, когото бяха уловили, и носейки задигнатите топове плат; всички бяха много доволни, загдето бяха възвърнали откраднатите вещи и хванали един от крадците. Те ме отминаха, защото имах вид на човек от тълпата, който още зяпа и след като зрелището е приключено.
Веднъж-дваж попитах какво е станало, но никой не ми отговори, а и аз не бях прекалено настойчива. Но когато хората се разотидоха, се обърнах, взех хвърления зад мене пакет и си тръгнах. Сега бях по-спокойна от друг път, защото не бях откраднала нищо — пакетът ми беше просто подарен. Стигнах благополучно в квартирата си с този подарък, който се оказа топ хубава черна коприна и парче кадифен плат. Последното бе само около единадесет ярда, а топът коприна имаше близо петдесет ярда. Изглежда, че бяха ограбили някой магазин за платове. Казвам ограбили, защото задигнатите платове бяха действително много на брой; а и стоките, които собствениците успяха да си възвърнат, не бяха малко — струва ми се, около шест или седем топа копринен плат. Не можех да си представя как крадците бяха успели да задигнат толкова много нещо. Но понеже само бях обрала крадеца, не изпитвах никакви угризения и много се зарадвах на късмета си.
Досега ми беше вървяло и имах още няколко успеха ако и откраднатите предмети да нямаха особено голяма стойност. Но живеех в постоянен страх да не ме хванат, както и с убеждението, че в края на краищата ще увисна на бесилката. Тази мисъл ми се натрапваше така настойчиво, че ме възпираше дори в случай, когато можех да открадна нещо, без да ме заплашва каквато и да е опасност. Трябва да спомена, че често обикалях селата в околностите на града, за да видя дали там няма да ми падне нещо. Минавайки край една къща близо до Степни, видях на прозоречната дъска два пръстена — единият малък брилянтен, а другият обикновена златна халка. Очевидно някоя небрежна жена с много пари и малко ум ги бе оставила там за малко, може би само докато си измие ръцете.