Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

И така, окуражена от успеха си и решена да продължавам по този път, аз попаднах в края на краищата в капана, поставен от съдбата, и получих заслужено възмездие за живота, който водех. Но това стана по-късно, защото имах още много успешни приключения, преди да бъда заловена.

Хазайката ми беше наистина твърде загрижена, когато моята другарка бе изпратена в затвора, защото последната знаеше доста работи за нея, за които и тя можеше да отиде по дяволите. Известно време тя беше крайно неспокойна или, по-точно казано — крайно изплашена.

Когато жената умря, без да каже нищо, хазайката ми се успокои и може би дори се зарадва, че я обесиха, защото тя имаше възможност да избегне въжето, като издаде съучастниците си.

Но, от друга страна, давайки си сметка, че другарката ми прояви приятелски чувства към нея, като премълча това, което знаеше, хазайката ми бе така трогната, че я оплака от сърце. Утешавах и, доколкото можех, а тя в замяна ме насърчаваше, за да заслужа и аз същата съдба.

Във всеки случай, както вече казах, това, което се случи с другарката ми, ме направи по-предпазлива.

Страхувах се да крада по магазините, особено от търговците на платове и галантерия, защото тези хора имат много зорки очи. Един-два пъти се осмелих да си опитам късмета в магазините за дантели и при шапкарите. От един магазин, наскоро отворен от две жени, които още не бяха опитни в търговията, задигнах ръчна дантела за около шест-седем лири и една кутия с конци. Считаше се безопасно да се краде от нови магазини, и то особено когато собствениците им не бяха още опитни. Такива търговци могат да бъдат сигурни, че в началото ще бъдат посетени няколко пъти от крадци, и трябва да си отварят очите, за да не бъдат ограбени.

След това извърших още една-две кражби, но те бяха дребна работа. Доста дълго време не ми се удаде случай за нещо по-значително и отново започнах да мисля да се откажа завинаги от моя занаят. Но хазайката ми, която не искаше да ме изгуби, защото разчиташе много на мен, ме запозна с една млада жена и един мъж, който минаваше за неин съпруг, но впоследствие се оказа, че е само нейн любовник и съдружник. Накратко казано, те крадяха заедно, спяха заедно, бяха заловени заедно и накрая бяха обесени заедно.

С посредничеството на хазайката си аз станах съдружница с тях и ги придружих три-четири пъти в „експедициите“ им. Те извършиха няколко доста груби и несръчни кражби, които излязоха успешни само защото двойката беше невероятно дръзка и ограбените хора проявиха крайна небрежност. Оттогава реших да бъда още по-предпазлива, когато ходя с тях. На два-три пъти им отказах да изляза с тях и дори ги убедих, че плановете, които предлагаха, нямаха изгледи за успех. Веднъж те ми предложиха да оберем един часовникарски магазин, тъй като през деня бяха видели къде собственикът държи три златни часовника. Мъжът разполагаше с такъв брой най-различни ключове, че за него не представляваше никаква трудност да отвори железния шкаф. Отначало се споразумяхме, че и аз ще им помагам, но когато ги разпитах по-подробно и разбрах, че имат намерение да разбият вратата на магазина, отказах да ги придружа и те отидоха без мен. Те наистина влезли в къщата с взлом и разбили шкафа, но намерили там само един от златните часовници, както и един сребърен. Взели ги и тъкмо се измъкнали, семейството се разбудило, надал се вик „крадци!“, подгонили ги и хванали мъжа; жената също побягнала, но малко по-далеч я настигнали и намерили часовниците у нея. Това беше вторият път, когато за малко не пропаднах и аз. И двамата бяха осъдени и обесени, защото, макар и млади, бяха извършили много престъпления. Както вече казах, те крадяха заедно и затова заедно увиснаха на въжето. Така се свърши моето съдружие с тях.