Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Жената, с която ме свърза хазайката, бе специалистка в три вида кражби, а именно: кражби в магазини, задигане на портмонета и смъкване на златни дамски часовници. Последния вид кражба тя вършеше толкова сръчно, че остана ненадмината. На мен много ми допадаха първият и последният вид кражби и известно време чиракувах при нея безплатно, както, да речем, едно момиче чиракува при акушерка.
Най-после тя ме остави да практикувам. Беше ми предала майсторството си и аз няколко пъти вече много ловко откачвах часовника, който висеше на колана й. Накрая тя ми посочи една тлъста плячка — млада бременна жена с много хубав часовник. Бяхме нагласили да извърша кражбата, когато жената излиза от черква. Тя вървеше от едната й страна и като стигна до стълбите, уж политна и се блъсна в жената толкова силно, че последната си глътна езика от страх и двете изпищяха. Точно когато тя се блъсна в жената, аз хванах часовника и го държах така, че при движението, което жената направи, куката изскочи напред и го откачих, без тя да усети. Веднага избягах, като оставих учителката си да се оправя както може с жената. Последната малко след това се съвзела от уплахата и забелязала, че й няма часовника.
— О — извикала учителката ми, — бас държа, че оная негодница ме събори. Жалко, че чак сега открихте, че ви няма часовника. Можехме да я хванем.
Тя така сръчно извъртяла работата, че никой не я заподозрял. Един час по-късно се прибра. Това беше първата ми кражба със съучастник. Часовникът беше действително много хубав, с разни украшения по него, и хазайката ми ни даде двадесет лири, които си поделихме. По този начин бях вече зачислена между най-изкусните крадци, закоравяла дотам, че не чувах гласа на съвестта си.
Така дяволът, който започна да ме тласка към зло, когато бях в крайна бедност, ме направи престъпница и аз продължавах да крада дори когато вече не бях в такова бедствуващо положение. По това време имах повече работа и тъй като бях доста сръчна шивачка, можех да си изкарвам прехраната по честен начин.
Трябва да кажа, че ако бях имала такива изгледи за работа в началото, ако тогава ми се бе представила възможността да си изкарвам прехраната с труд, никога нямаше да хвана този лош занаят, нито да попадна в такава лоша банда, с каквато се свързах. За жалост аз станах изкусна крадла, и то извънредно смела, главно защото дълго време упражнявах този занаят, без да бъда заловена. Накратко казано, двете с новата ми съучастничка излизахме толкова дълго, без да ни хванат, че станахме не само много смели, но и забогатяхме. По едно време бяхме събрали двадесет и един златни часовници.
Спомням си, че един ден (навярно под влиянието на някой добър дух, ако има такъв) се размислих и си казах:
„Имам вече достатъчно стока на ръка (моята част възлизаше почти на двеста лири). Отначало мизерията ме накара да изкарвам хляба си чрез кражби. Сега, когато вече не съм в немотия и мога да печеля пари с честен труд, му е времето да се откажа от престъпния живот, докато не са ме пипнали; ако веднъж ме хванат, свършено е с мене.“
Ако бях използувала щастливия момент и се бях вслушала в този глас, откъдето и да идваше той, още можех да си осигуря лесен живот. Но другояче бе отредила съдбата. Проклетият дявол, който ме бе въвлякъл в този порочен занаят, ме държеше твърде здраво в ръцете си, за да ме остави да го напусна; както бедността ме бе тласнала към престъпен живот, така алчността ме караше да продължавам този занаят; и тъй, за мене нямаше връщане. На доводите, с които разумът ми ме убеждаваше да се откажа от кражбите, алчността отговаряше:
„Продължавай, досега ти е работил късметът. Карай, докато си събереш четири-петстотин лири, пък тогава ще можеш да живееш в охолство, без изобщо да работиш.“
Ето как, веднъж попаднала в ноктите на дявола, бях прикована като от някаква магия и нямах сили да изляза от този омагьосан кръг, докато не затънах в море от беди и ми бе невъзможно да се измъкна.
Във всеки случай тези мисли оставиха известни следи в съзнанието ми и ме накараха да действувам по-внимателно от преди и по-предпазливо от хората, които ме бяха научили на този занаят. Обаче моята другарка (би трябвало да я наричам моя учителка) няма късмет. Тя и една нейна ученичка бяха заловени, когато се опитвали да откраднат две парчета батиста от един търговец в Чийпсайд. Забелязал ги някакъв работник със зорки като на орел очи. Обискирали ги и намерили батистата у тях.