Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Тя взе красивия античен гребен и започна да реши косите си, следейки отражението си в огледалото. От сутринта я занимаваше мисълта, как по-дълго да избягва леглото на Кремер и същевременно да попречи на плановете му да я използва като заложница срещу собствените й сънародници.

Линора се съсредоточи, опитвайки се да види Истината в огледалото. Това беше един от начините й за съпротива. Следващият, който погледне в това огледало, ще зърне нещо повече от собственото си отражение.

Виждаше една млада жена, която бе допуснала множество грешки. Първата бе, че потегли на път сама, лишавайки се от опеката на брат си Прол. Беше любопитна да разбере кой е източника на странното усещане, което се бе появило в нейния свят. Другата — че се остави да я заловят хората на барона край малката метална къща.

Припомни си начина, по който я гледаше Денис Нюел в дните след запознанството им, и преди да се появи небесното чудовище. Тогава бе повярвала на дякона, че Магьосникът е зъл човек. Но може ли с понятия от техния свят да се обясни нещо, което идва толкова отдалече?

Ами ако наистина съществуват и други способи за създаване на непознати субстанции, без да се налага използването на живителна сила?

Пък и Денис в никакъв случай не изглеждаше като олицетворение на злото. Ами нощта, когато се появи небесното чудовище и магьосникът срази в двубой самия Кремер? Линора все още не можеше да си обясни как стана всичко. Наистина ли Денис бе предизвикал появата му, когато бе видял барона да се нахвърля върху нея? И защо чудовището отлетя, изоставяйки създателя си на милостта на враговете му?

Тя остави гребена и разтърси косите си. Вероятно никога няма да узнае отговора на тези въпроси. Един от пазачите й подшушна, че магьосникът берял душа в тъмницата на замъка.

Принцесата вдигна клазмодиона от поставката и изтръгна няколко тъжни звуци от струните му. Не й се пееше, а и изведнъж я завладя усещането за надвиснала опасност, за бавно, но неотменно растящо напрежение. Пръстите й замръзнаха и тя неволно наостри всичките си сетива.

Зад вратата долетя странен, пронизителен звук. После нещо се строполи с трясък в коридора. Линора подскочи. Остави инструмента и сграбчи гребена — единствената вещ, която имаше за самозащита.

Някой тихо почука на вратата. Линора се отдръпна в сянката на завесата. Имаше нещо познато в усещането й за присъствието зад вратата, като онова странно и краткотрайно чувство от преди няколко дни, за близостта на брат й.

Но освен това в коридора стоеше нещо толкова чуждо, че само слабото докосване до субстанцията му я накара да се разтрепери.

— Кой е там? — извика тя, опитвайки се да прозвучи спокойно и дори царствено. — Кой чука?

— Принцесо, аз съм, Денис Нюел! — долетя шепот отвън. — Дойдох да ви предложа да се измъкнете оттук — ако имате подобно желание. Но трябва да побързаме!

Линора изтича до вратата и я отвори.