Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Дру вдигна въпросително вежди към Арлийн. Тя кимна с глава като направи знак към себе си, после към леглото. С жест посочи на Дру да отиде до стената при свързващата врата. Дру отговори по телефона.
— Какво ми гарантира, че не сте въоръжен?
— Моля ви, знам правилата. Аз поех риск, като ви се обадих. Оценете моята откровеност. Отвийте болтовете.
Арлийн отново кимна в знак на съгласие.
— Добре — каза Дру.
Затвори слушалката. Арлийн се мушна в леглото, като се облегна на възглавниците. Той взе маузера си и пристъпи към свързващата врата.
Извади болтовете от пантите, които изскърцаха. След това застана до стената така, че този, който влезе, да не го види. Като допълнителна предпазна мярка се премести в ъгъла, за да се предпази от евентуални куршуми.
Някой изви пантите от другата страна на вратата. Тя се отвори със скърцане към стаята на Дру.
Както си беше в леглото, точно срещу отворената врата, Арлийн разтвори краищата на одеалото, с което се беше загърнала. Откриха се гладките, предизвикателни гърди, настръхнали от неочаквания студ, окосмяването в долната част на корема…
Дру се възползва от моментното объркване на противника. Нужен му беше само миг. Рязко дръпна вратата така, че тя се удари в стената. Опря маузера в гърба на мъжа, бързо и опитно го претърси.
Свещеникът изстена от болката, която му причиняваше пистолетът.
— Няма нужда от това. Оставих моето оръжие в стаята.
Пристъпи напред. Пистолетът все още беше опрян в ребрата му и гърбът го болеше, но бързо се съвзе.
— Казах ви, че знам правилата. Не представлявам заплаха за вас.
Дру приключи с претърсването, като си пъхна ръката даже в цепката на черните му панталони и опипа около тестисите.
— Моля ви, загърнете се с одеалото. Аз съм свещеник, но не съм имунизиран срещу изкушенията на плътта.
Арлийн изпълни молбата му.
— Благодаря.
Мъжът беше облечен с черно сако, черен нагръдник и бяла якичка. Беше набит, среден на ръст, здрав, мускулест, с посивели косъмчета в тъмните си мустаци и тук-таме започваща да побелява гъста черна коса. Лицето му беше ъгловато, упорито, с изпъкнали скули, с типични европейски черти. Изглеждаше малко над петдесетте, но дълбоките тъмни очи, по-черни от дрехите, мустаците и косата му, бяха силно очертани с бръчки, които го правеха да изглежда много по-възрастен и говореха за нелекия му живот.
Дру пристъпи предпазливо напред.
— Как ни открихте?
— В параклиса ви дадоха чисти дрехи и чифт обувки.
Свещеникът изчака Дру сам да си направи заключенията. Дру премигна недоволен, че не беше се досетил.
— Самонасочващо се устройство за следене?
— В тока на обувката. След като избяга от семинарията аз проследих сигнала. Открих къде беше оставил колата на епископа — бих добавил, в ужасно състояние. — Свещеникът тихичко се засмя. Дру се опита да се намеси, но той вдигна ръка — Нека да продължа. Открих, че си сменил потрошения Кадилак с мотоциклет. Добре си се сетил. Проследих те до Конкорд и Лексингтън. Позвъни по телефона. Оттам те последвах до Грийнуич вилидж в Ню Йорк и наблюдавах усилията ти да се свържеш с тази млада дама тук. Затрудни ме, когато си смени обувките, в които беше устройството, с онези алпинки. Но поставих същото устройство на мотоциклета ти. А също — поглеждайки към Арлийн — и на колата ви.
— А междувременно — тя заговори за първи път откакто беше влязъл свещеникът, като се намръщи — Вие убихте хората, които…
— Ви следяха? Боя се, че беше неизбежно. Не можех да ги оставя да направят същото с вас. Предварително бях поел определени задължения. Виждате ли колко съм откровен с вас?
— Вие ли бутнахте мъжа, който се правеше на пияница, от скалата? — запита тя.
Свещеникът кимна леко с глава.
— И удушихте другия с гарота?
— Трябваше. Иначе нямаше да сте живи, за да можем да си говорим сега.
— Свещеник, който убива? — Дру го погледна ужасено.
— И аз мога да те попитам същото, въпреки че не си свещеник, а само брат. Убийството не ти е непознато. Или греша?
Те се втренчиха един в друг.
Арлийн прекъсна мълчанието:
— Смислено говори. Със самонасочващото се устройство е могъл да ни проследи от разстояние без да го забележим…
— Точно така — потвърди свещеникът. — Придържах се на разстояние, но все пак вече сме заедно.
— Защо е всичко това? — отново попита Дру.
— Не е ли ясно? А нападението на манастира?
— Епископът твърдеше, че не е имало такова.