Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Видях, че и ти не можеш да заспиш. Може пък това да е тъкмо моментът да си поговорим. Изглежда, през деня и два мата сме толкова заети…
— Да говорим за какво?
Той придърпа една дървена табуретка и седна.
— Утре Питър тръгва за Ню Йорк.
— Знам.
— Разбираш, че и аз ще замина след около седмица.
Погледна го слисана.
— Така ли?
— Нещата тук са уредени. Собствеността над земята ти е потвърдена. Ранчото е в добър вид, а Мос Райли е хванал здраво юздите. Имам му доверие. Ти започна добър живот тук — такъв, какъвто ще те ощастливи. Няма повече причина, която да ме задържа тук, а и доста неща в Лондон чакат да се заема с тях.
Маги отвори широко очи.
— Мислех… е, аз…
— Знаеше, че планирах да тръгна веднага щом всичко се уреди, Маги. Обещах ти, че ще се махна от погледа ти, когато се уверя, че нещата тук вървят добре.
— Е, аз… Ти наистина каза нещо такова, нали? Когато се оженихме, предположих, че всичко се е променило. Трябваше да бъда по-проницателна.
— Маги, винаги съм бил честен с теб.
— Глупости! — За миг объркването й се преобрази в гняв. — Не си честен дори със себе си.
Кристофър почувства нотка на раздразнение в гласа й.
— Какво искаш да кажеш?
— Идваш в бедната примитивна Америка, за да отмъстиш на хазартната акула, която се е възползвала от брат ти. Измъкваш ме от кръчмата и си казваш, че точно аз съм залогът в твоята глупава лична война. Но аз съм повече от залог и ти не можеш да го приемеш. После взимаш това ранчо и откриваш, че отглеждането на добитък в Ню Мексико не е просто инвестиция за високопоставеното ти аристократично семейство, но и това не можеш да приемеш. Единствено Лондон струва нещо. Лондон е целият свят и нищо друго не заслужава вниманието ти. Бягаш от едно предизвикателство точно когато започваш да откриваш колко много го харесваш. Бягаш от мен, защото се страхуваш, че може случайно да харесаш прекалено много една нищо и никаква мръсна уличница. Не е ли това, от което най-много се боиш, Кристофър?
Опита се да бъде логичен и цивилизован пред смешното й гневно избухване:
— Маги, не знаеш какво говориш.
— О, така ли, Ваше пъзливо сиятелство?
— Аз изобщо не те считам за — каква цветиста фраза използва? Мръсна…
— Уличница! — рязко довърши изречението му тя.
— Никога не използвай тези думи за себе си! Разбира се, че не си уличница! — Той се разгневи по-скоро от имената, с които Маги наричаше себе си, отколкото от обидите, с които го обсипваше.
— Но, разбира се, не съм достойна да бъда твоя съпруга! Нали в това вярваше през цялото време? Постара се всеки да разбере, че си се оженил за мен заради земята. Не можеш да се унижиш да ме докоснеш, освен когато сключването на брака те задължаваше. А сега бягаш в твоя скъпоценен Лондон, за да позволиш на благородните дами там да ти помогнат да забравиш, че някога се е наложило да се принизиш да играеш ролята на съпруг на мръсна танцьорка в бар.
— Маги, предупреждавам те! По-умно ще бъде да не ме предизвикваш.
Но по пламъка в очите и можеше да познае, че гневът й се надига. Накрая тя изпъна рамене, твърдо решена.
— Да предположим, че искам да дойда с теб в Лондон. В края на краищата аз съм ти жена. Това е ужасната цена, която трябваше да платиш, за да получиш тази земя. Имам право да бъда с теб.
Кристофър виждаше катастрофата да се приближава към него като гигантска смазваща вълна.
— Ще оставиш упорството ти да ограби щастието ти. — Опита се да говори разумно, но нещо вътре в него не се подчиняваше на разума. Колкото и да бе странно, една недисциплинирана и глупава част от сърцето му се зарадва на предложението й.
— Не се плаша от Лондон.
— Повярвай ми, в Ню Мексико ще бъдеш много по-щастлива.
— Вие, англичаните, винаги си мислите, че знаете кое е най-добро за човека. Приеми, че аз решавам за себе си.
— В този случай наистина знам какво е най-добро за теб. Няма да те взема в Лондон.
Маги се подсмихна. Едно опасно пламъче се присъедини към гнева в очите й.
— Ако ме оставиш тук, ще се разведа.
— Какво?
— Както знаеш, разводът в Ню Мексико не представлява трудност. Тогава ще изгубиш тази земя. Цялата ще бъде моя. Магдалена Монтоя, богата дама — собственичка на ранчо. Може би накрая ще се омъжа за някой, който не се страхува да обича бивша танцьорка.
Кристофър не знаеше дали да й вярва, но беше чувал, че областният съд е странно предразположен към разтрогването на бракове. След като той беше чужденец, а и ставаше въпрос за толкова много земя, можеха да бъдат повече от склонни да освободят Маги и принадлежащата й земя.
Опита се да бъде логичен: