Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Значи — разбра най-сетне тя — той не иска просто да умрем като сестра Карлота — много далеч, така ли? Той иска ние да го видим с нашите бебета.
— И щом разберем, че не можем да си ги върнем, че в края на краищата ще умрем, надеждата, която ще изтече от нас, ще стане негова собствена. Той мисли, че като притежава нашите бебета, има и нашата надежда.
— Наистина я има.
— Но надеждата никога няма да е негова. Той е неспособен да я притежава.
— Всичко това е много интересно, но напълно безполезно.
— Но не разбираш ли? Точно така ще го унищожим.
— Какво имаш предвид?
— Той ще падне в ямата, която е издълбал за нас.
— Ние нямаме негови бебета.
— Той се надява, че ние ще дойдем и ще му дадем каквото иска. Вместо това ще отидем, подготвени да го унищожим.
— Той ще ни постави засада. Ако си пробием път със сила, той или ще се изплъзне, или — веднага щом стане ясно, че е обречен — ще убие нашите бебета.
— Не, не, ние ще му позволим да постави своя капан. Ние ще влезем право в него. Така че, когато се срещнем с Ахил, ще го видим в неговия момент на триумф. А това е винаги моментът, когато някой е най-глупав.
— Не ти трябва да си умен, когато притежаваш всички оръжия.
— Отпусни се, Петра. Аз възнамерявам да върна нашите бебета. И да убия Ахил, докато ги спасявам. Ще го направя скоро, любов моя. Преди да умра.
— Добро решение. Ще бъде доста по-трудно да го направиш след това.
После заплака, защото противно на казаното току-що от Бийн, не виждаше никаква надежда. Тя щеше да загуби своя съпруг, а нейните деца — баща си.
Никаква победа над Ахил не можеше да промени факта, че накрая тя щеше да загуби Бийн.
Той я прегърна отново, притисна я до себе си и я целуна по челото и по бузата:
— Пази нашето бебе. Аз ще доведа у дома неговите братя и сестри, преди то да се роди.
14. Космическа станция
От: Лок%erasmus@polnet.gov
До: SitPostAlert
Относно: Момиче на мост
Сега не съм в помийна яма, мога да комуникирам отново. Нямам никакъв имейл тук. Камъните са мои. Войната е сериозна. Пращай поща до мен на този адрес, избери име „Момиче на мост“ и парола „не стол за стъпване“.
Питър намери космическия полет за скучен, точно какъвто подозираше, че ще бъде. Същият беше като самолетния, само че по-дълъг и с по-малко пейзажи.
Слава Богу, майка му и баща му проявиха разбиране да не се разнежват по време на полета до Министерството на колонизацията. В края на краищата това бе същата космическа станция, която преди беше Военното училище. Най-после щяха да стъпят там, където скъпоценният малък Ендър бе постигнал своя първи триумф… и, да, бе убил едно момче.
Но тук нямаше никакви следи. Нищо, което да им подскаже как е минало пътуването на Ендър с една совалка до това място. Родителите му и той не бяха малки деца, взети от домовете им. Бяха възрастни и съдбата на света може би беше в техни ръце.
Също както беше в ръцете на Ендър тогава, като се замисли човек.
Цялата човешка раса се бе обединила, когато Ендър дойде тук. Врагът беше ясен, опасността реална, а на Ендър дори не му се налагаше да знае какво прави, за да спечели войната.
Задачата на Питър сега обаче бе много по-трудна, макар да изглеждаше проста — да намери добър убиец и да убие Ахил.
Всъщност… не беше толкова просто. Първо, Ахил беше убиец и наемаше убийци, значи щеше да бъде подготвен за такъв заговор. Второ, не беше достатъчно да се убие Ахил. Той не беше армията, която завладя Индия и Индокитай, нито беше правителството, което управляваше повече от половината население на света. Унищожаването на Ахил не бе достатъчно.
Ситуацията наподобяваше ролята на Хитлер преди години по време на Втората световна война. Без Хитлер Германия изобщо нямаше да има смелостта да завладее Франция и да стигне до стените на Москва. Но ако Хитлер бе убит точно преди нашествието в Русия, тогава по всяка вероятност общият език на Международния флот щеше да е немският. Защото грешките на Хитлер, неговите слабости, страхове и омраза бяха причината за загубата на втората половина от войната, точно както енергичността и решенията му бяха спечелили първата й половина.
Убийството на Ахил навярно щеше само да гарантира на Китай, че ще управлява света.
Питър поне щеше да се бори срещу рационален враг. Но Китай не беше така свръхестествено ужасяващ. Бийн, Петра и Вирломи избягаха при самата мисъл, че Ахил идва в Рибейрау Прету… В дългосрочен план бяха прави, но без тях на Питър му се събираше много работа, която трябваше да върши сам, ако не се брояха майка му и баща му.