Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Виж ти, радвам се да видя приятелско лице — каза тя, изстисквайки последното мляко от вимето, изправи се и тупна задницата на козата с небрежно-любвеобилен жест. — Не съм виждала жива душа от последното ти посещение.
— Никой ли не е имал нужда от тебе? — И Фийби я целуна.
— Никой не се е доближавал до мене — отвърна Мег, вдигайки ведрото. — Или всички са здрави като пънове, или още са в плен на слуховете.
— Нищо не съм чувала — каза Фийби. — Баба Спруъл не си беше в градината, когато минах оттам, затова не знам най-новите клюки.
Мег философски вдигна рамене.
— Ела да пийнеш един чай. Много елегантен костюм за езда.
— Нали? — откликна Фийби. — Учудвам се, че ме позна.
— Нямаше да те позная, ако на подгъва нямаше мокро петно и блузата не висеше изпод жакета, ако не ти липсваше едно копче и периферията на шапката не беше вдигната само наполовина — изтъкна Мег.
— Нали знаеш какво казват за такива като мене — оплака се Фийби, натиквайки обратно блузата в колана на полата. — Не мога да задържа дреха в приличен вид повече от една минута. Съмнявам се, че дори Брайън Море би могъл да сътвори необходимото чудо.
— И кой е този джентълмен?
— О, нека ти разкажа всичко за него.
Седнаха в кухнята на Мег, пиейки чай от черен касис, и Фийби започна да развива теорията си, че Брайън Море би могъл да бъде надлежно използван. Щеше да му позволи да флиртува с нея, макар че не можеше да си представи защо той би пожелал да го направи, но той щеше да го направи и тя в същото време щеше да рови в мозъка му. Сигурно би могъл да й разясни някои от военните грижи на Катон, за да може да изненада съпруга си с интелигентни коментари. От това според нея би могло да произлезе нещо наистина хубаво.
Котаракът се бе върнал заедно с тях, но беше неспокоен. Разхождаше се из кухнята, скачаше по масата, по лавицата, отново слизаше на пода. Изведнъж хукна към вратата и тръгна навън по пътеката.
— Отива на лов — забеляза Мег, пълнейки отново чашата на Фийби.
В следния миг котаракът влетя обратно в кухнята, последван от звука на стъпки по пътеката.
— Фийби… Мег… — Оливия нахлу в кухнята, задъхана и с разрошена коса. — Т-те идват!
— Кои?
Фийби скочи, бутайки чашата си, и чаят се разля на пода.
— Селото… водят „търсача на вещици“ — изрече запъхтяна Оливия. — Изпреварих ги с няколко минути. Мег трябва да се скрие!
Мег се изправи с целия си доста внушителен ръст.
— Няма да се крия от някакви негодници! — заяви тя.
— Но трябва! — настоя Оливия, озъртайки се диво из малката кухня.
Тогава се чуха звуци. Тропот на крака и неясна гълчава от гласове. Котаракът излетя от колибата с настръхнала козина и вирната опашка и скочи на покрива с възмутено мяукане.
Тълпата се показа край дърветата. Дошло е цялото село, помисли Фийби смаяна и ужасена. Начело бяха мъжете, грабнали колове; зад тях се купчеха жените, някои с бебета на ръце, други с увиснали по полите им деца.
— Оливия! За бога, махай се оттук! — извика тя, преди тълпата да бе стигнала до портата. — Не бива да те открият тук!
Поради някаква причина не й дойде на ума, че това, което не е уместно за дъщерята на лорд Гранвил, ще е погрешно и за съпругата му.
— На тавана при ябълките — каза спокойно Мег. — Върви бързо, Фийби е права. Когато си тръгнат, може би ще успееш да доведеш помощ.
Оливия се поколеба, после се обърна и се закатери по стълбата към тавана.
Фийби и Мег излязоха едновременно от колибата, една до друга, за да посрещнат единни прииждащия прилив.
По средата вървеше едър мъж с тъмно наметало и плоска черна филцова шапка с широка периферия. Носеше дебела тояга, а на кръста си бе окачил голяма кожена торба.
— Това ли е вещицата?
Той спря и посочи Мег с тоягата си.
— Не! — извика Фийби, настъпвайки Мег, за да я накара да не се обажда. — А вие кой сте, сър?
Той излезе напред.
— Аз, добра ми жено, съм „търсачът на вещици“. И съм дошъл тук, за да намеря една вещица.
Гласът му се издигна застрашително в тишината, селяните зад гърба му се размърдаха и си зашепнаха.
— Не съм ви никаква добра жена! — заяви Фийби ядосано. Единствената й надежда беше да стресне този мъж и обкръжението му със своя ранг. — Аз съм лейди Гранвил и съпругът ми е представител на закона в това село.
— Да, истина е — каза един от мъжете начело на селяните.
— Съвършено вярно. И ти би трябвало да бъдеш по-умен и да не се забъркваш с тази глупост, Бил Уотсън! — насочи пръст към него Фийби.
— Мълчете! — прогърмя „търсачът на вещици“. — Аз съм упълномощен да търся вещици из цялата страна. И никой няма да ми попречи да върша тази богоугодна работа.