Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Даниел усети някакъв трепет дълбоко в себе си. С цялото си сърце желаеше да го отхвърли, да се освободи от нашествието, и в същото време й се искаше да докосне потръпващата му плът, да усети отново целувката му. Щеше й се да избяга колкото се може по-надалеч. Но си даваше сметка, че никога нямаше да може да избяга от копнежа си да го усети отново, да го докосне…
Младият мъж лежеше абсолютно неподвижно, но беше все така интимно свързан с нея. Даниел затвори очи. Опитваше да задържи напиращите сълзи.
— Погледни ме!
Беше готова да стори всичко, само не и това.
Но тъй като го познаваше, се опасяваше, че ще опита да отвори насила клепачите й. Затова се подчини, за да открие, че Ейдриън се взира напрегнато в лицето й.
— Ти ме убиваш!
За нейно изумление той се усмихна.
— Можех наистина да те убия, ако бях влязъл в тази стая минутка по-късно!
— Продължаваш да се заблуждаваш, англий… шотландско копеле! — опитваше се да си наложи да не заплаче. — Трябва най-сетне да си разбрал, че със Симон не сме били любовници…
— Трудно ми е да чувствам вина, че съм отнел буйно невинността на съпругата си, когато тя ме моли да пощадя друг мъж! Слава Богу, миледи, че не сте станали любовници. Поне сега не се изкушавам толкова да те удуша.
— Или да ме пребиеш?
— Според френските закони е разрешено да биеш съпругата си.
Даниел изскърца със зъби и опита да го блъсне. Той обаче й хвана ръцете. Бе произнесъл с привидна лекота последните думи, но сега присви предупредително очи.
— Както казах, графиньо, ако бях дошъл малко по-късно…
— Щеше да ме намериш сама! Нямаше да позволя нещата да стигнат по-далеч.
— Заради вчерашното ми неочаквано пристигане?
— Заради нашия годеж, който никога не съм възнамерявала да предавам. Нещо, което ти обаче си правил безброй пъти!
Маклаклън се усмихна.
— Аз съм с цели десет години по-голям от теб, миледи. И, страхувам се, не съм създаден да живея като монах.
— Може би пък аз не съм създадена да живея като монахиня!
Усмивката му тутакси изчезна и тя съжали моментално за думите си.
— В такъв случай благодари на Бога, че си избрала да живееш по този начин досега!
Усети как кръвта се оттегля от лицето й и се изпълни за пореден път с неустоим копнеж да го отблъсне. Непоносимо й беше да стои като в капан след интимния акт. Той явно не си даваше сметка за своята голота. Тя обаче усещаше горещина навсякъде, където тялото му се докосваше до нея. В очите й запариха сълзи. Сети се за любовните рицарски романи, които бе изчела. Симон я беше обичал. Други мъже също бяха влюбени в нея. А тя се бе омъжила за Ейдриън и брачната й нощ бе само гневна експлозия на един чужд мъж, който в момента се бе проснал отгоре й. Какво от това че имаше тяло на воин, закалено и красиво?
Даниел преглътна мъчително и примигна, за да задържи сълзите.
— Ти ми обеща време. Ти… нямаше право!
Маклаклън най-сетне се търкулна на една страна и стана. Робата все още висеше на раменете му. Приближи се до огъня, коленичи и започна да рови из жарта с железния ръжен. Младата жена опита да се увие с останките от нощницата и се облегна върху възглавниците. В това време съпругът й се изправи, все така без да отделя поглед от огъня.
— Имах пълното право.
— Но ти ми обеща…
— Време, което изтече, тъй като те заварих с любовника ти… Добре де! С особено близкия ти приятел, почти любовник. Ти ме предаде по няколко начина. А аз те предупредих, Даниел, предупредих те още отдавна да не очакваш нищо от мен, ако не удържиш на думата си.