Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Перин се съмняваше, че дори Ейрам, седнал само на няколко крачки зад тях на гърба на дългоногия си сивушко, е могъл да чуе и една дума от казаното от Файле, но още преди да свърши речта си, Берелайн се приближи на бялата си кобила от другата му страна. От нея също намирисваше на решителност през облака от розово ухание. За него поне приличаше на облак. Като по чудо, зелената й рокля не показваше повече плът, отколкото бе редно.
Двамата спътници на Берелайн останаха малко по-назад, въпреки че Анура, съветничката й Айез Седай, го изгледа с нечетливо изражение изпод дългите си до раменете, покрити с мъниста плитчици. Не просто него заедно с двете жени отляво и отдясно; само него. По нея пот нямаше. Той съжали, че не е достатъчно близо, за да подуши мириса на Зелената с клюнестия нос — за разлика от другите Айез Седай, тази не даваше обещания никому. Каквато и цена да имаха обещанията. Лорд Гален, командирът на Крилатата гвардия на Берелайн, оглеждаше Бетаал през далекоглед, вдигнат пред едното му око, и пръстите му си играеха с юздите по начин, който означаваше, според наблюденията на Перин, че се е вглъбил в преценяването на ситуацията. Сигурно пресмяташе как да завземе Бетаал с щурм. Гален винаги забелязваше най-напред най-лошата възможност.
— Все още ми се струва, че аз съм тази, която трябва да се обърне към Алиандре — каза Берелайн; Това Перин също го беше чувал всеки ден. — Нали затова дойдох, в края на краищата. — Това беше една от причините. — Анура ще получи аудиенция тутакси и ще ме отведе направо при Алиандре. — Второ чудо: в гласа й нямаше и намек за флирт. Сякаш обръщаше на червените си кожени ръкавици, които оправяше в момента, повече внимание, отколкото на него!
Коя от двете? Белята беше в това, че не му се искаше да избере нито едната, нито другата.
Сеонид, втората Айез Седай, която беше дошла на височината, стоеше до кафявия си кон малко по-настрани, до един висок и опоскан от сушата бук, и не гледаше към Бетаал, а към небето. Двете светлооки Мъдри с нея бяха в рязък контраст. Лица, потъмнели от слънцето срещу бледия й лик, руси коси срещу нейната черна, те високи, тя — ниска, да не говорим за контраста между тъмните им поли и бели блузи и нейната финоткана синя вълнена рокля. Едарра и Неварим естествено се бяха окичили с гривни и гердани от злато, слонова кост и сребро, докато Сеонид си носеше само пръстена с Великата змия. Те — млади, тя — без възраст. Но Мъдрите не отстъпваха на Зелената сестра по самообладание и също така оглеждаха небето.
— Виждате ли нещо? — попита Перин, само колкото да отложи решението си.
— Небето виждаме, Перин Айбара — отвърна спокойно Едарра и накитите й звъннаха, докато замяташе тъмния шал над лактите си. Жегата сякаш засягаше Мъдрите толкова слабо, колкото и Айез Седай. — Ако бяхме видели нещо повече, щяхме да ти го кажем. — Надяваше се. Смяташе, че ще му кажат. Най-малкото, ако имаше нещо, трите вярваха, че Грейди и Нийлд също може да го видят. Виж, двамата Аша’ман нямаше да го държат в тайна. Перин съжали, че не бяха дошли тук, вместо да останат в лагера.
Преди няколко дни някаква дантелена плетеница от Единствената сила се беше зареяла високо в небето и беше предизвикала доста смут сред Айез Седай и Мъдрите. Както и у Грейди и Нийлд. Което само по себе си предизвика още по-голям смут, толкова близо до паника, колкото Айез Седай можеха да си позволят. Аша’ман, Айез Седай и Мъдрите до един твърдяха, че все още можели да усещат Силата да се мержелее във въздуха, дълго след като онова дантелено снопче бе изчезнало, но какво означаваше това — никой не знаеше. Нийлд твърдеше, че го карало да си мисли за вятър, въпреки че и той не можеше да каже защо. Никой не посмя да изрече друго мнение освен неговото, но щом като се виждаха и мъжката, и женската половини на Силата, трябваше да е дело на Отстъпниците, при това мащабно. Оттогава Перин почти по цели нощи се чудеше какво ли са намислили пак и заспиваше трудно.
Сега той неволно вдигна очи към небето. И естествено не видя нищо освен два гълъба. Изведнъж един сокол долетя отнякъде и единият гълъб се скри сред облак от пера. Другият запърха панически с криле към Бетаал.
— Взе ли решение, Перин Айбара? — попита Неварин малко рязко. Зеленооката Мъдра изглеждаше по-млада дори от Едарра — навярно не бе по-голяма от него — и отстъпваше по спокойствие на синеоката жена. Той почти очакваше да му размаха пръст. Или юмрук. Много му напомняше за Нинив, въпреки че двете нямаха нищо общо. Пред Неварин Нинив щеше да изглежда пълна. — Каква полза от съвета ни, щом не слушаш? — настоя тя. — Каква полза?