Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Избийте си от главата тази надежда и съсредоточете усилията си върху бъдещето.
— Но вие със сигурност сте чули слуховете, че тя е избягала, нали, Господарю Рал?
— Подобни слухове не съм чувал. А вие лично познавате ли Майката Изповедник?
Броган пусна на устните си мила усмивка:
— О, да, Господарю Рал. Всъщност доста добре. Тя е посещавала Никобарезе по различни поводи неведнъж, тъй като ние бяхме уважаван член на Средната земя.
— О, така ли? — Лицето на Господаря Рал беше неразгадаемо, когато той погледна гостите си от масата на подиума. — И как изглежда тя?
— Ами тя беше… имаше… — Тобайъс се намръщи. Наистина я беше виждал, но странно, изведнъж осъзна, че не може да си спомни как изглежда. — Ами, трудно е да се опише, пък и не съм добър в тези работи.
— А как се казва?
— Как се казва ли?
— Да, как се казва. Нали твърдите, че я познавате доста добре? Кажете ми как се казва.
— Ами… — Тобайъс отново се намръщи. Как е възможно? Той преследваше жена, истински бич за праведниците, символ на потисничеството на магията над благочестивите, копнееше да я залови и накаже повече от всеки друг последовател на Пазителя. А изведнъж се оказваше, че не може да си спомни нито как изглежда, нито как се казва. Опита се да извика в съзнанието си образа й, но намери там пълен хаос.
Изведнъж разбра причината: смъртното заклинание. Лунета му беше казала, че ако то действа, Тобайъс няма да може да познае Майката Изповедник. Не беше предполагал, че то ще изтрие от паметта му дори името й. Но това обясняваше нещата.
Тобайъс сви рамене и се усмихна.
— Съжалявам, Господарю Рал, но след онова, което ни наговорихте тази вечер, в съзнанието ми явно всичко се е объркало. — Той се изхили и потупа с пръст слепоочието си. — Май остарявам и започвам да забравям. Простете ми.
— Отвличате хора от улицата, за да ги разпитвате за Майката Изповедник, защото се надявате да я заловите жива и да й осигурите закрила, а в същото време не можете да си спомните нито как изглежда, нито как се казва? Надявам се разбирате, генерале, че от моя гледна точка „започвам да забравям“ е доста слаб израз. Длъжен съм да настоявам пред вас да забравите, както забравихте името й, глупавите си, необмислени разпити и да се съсредоточите върху съдбата на вашия народ оттук насетне.
Броган разпери пак ръце и усети как бузата му трепва.
— Но, Господарю Рал, нима не виждате? Ако Майката Изповедник бъде открита жива, това ще е огромна помощ за вашата кауза. Ако успеете да я убедите, че намеренията ви са искрени и че планът ви е необходим, тя може да ви бъде от неоценима помощ. Застане ли на ваша страна, това ще облекчи чувствително положението на народите на Средната земя. Независимо как изглеждат нещата поради недостойните деяния на Съвета — от които кръвта ми направо кипна, — мнозина в Средната земя изпитват огромно уважение към Майката Изповедник и ще бъдат трогнати, ако тя се съгласи да застане на ваша страна. Нещата могат да се подобрят още повече, ако успеете да я убедите да стане ваша жена — като политически акт, разбира се.
— Аз ще се женя за Кралицата на Галеа.
— Дори и така да е, ако Майката Изповедник е жива, тя може да ви помогне. — Броган поглади белега на лицето си и се вторачи в мъжа зад масата. — Мислите ли, Господарю Рал, че е възможно тя да е жива?
— Не съм бил тук по време на екзекуцията, но разбрах, че са присъствали хиляди хора. Всички мислят, че тя е мъртва. Макар да признавам, че ако беше жива, щеше да е от изключителна помощ като мой съюзник, за това няма какво да говорим. Питам ви друго — можете ли да ми посочите една-едничка основателна причина да смятаме, че всичките тези хора са се излъгали?
— Е, предполагам, че няма такава, но все пак…
Господарят Рал удари с юмрук по масата. Дори двамата мъжаги отстрани на масата подскочиха.
— Достатъчно! Нима мислите, че съм толкова глупав, че да се оставя да отвличате мислите ми от каузата на мира с вашите спекулации? Да не би да сте решили, че ще ви възнаградя с някаква особена привилегия, задето ми правите нелепи предложения? Казах ви вече — към никого няма да бъде проявено специално отношение! Към вас ще се отнасям като към всички други!
Тобайъс облиза устните си.
— Разбира се, Господарю Рал. Не съм имал намерение да…
— Ако продължавате с вашите опити да откриете жена, на чиято екзекуция са присъствали хиляди хора, пропилявайки по този начин средствата, дадени ви да осигурите бъдещето на страната си, ще свършите на острието на меча ми.