Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Настъпи момент на тежка и застрашителна тишина.

— Виждате ли, Шон — каза кралят след това общо объркване, — виждате ли, ето това е ваше дело.

Шон наведе очи с престорена тъга.

— Кралят ще прости — каза тя, — ако болката на сестрата е взела връх над душевната сила на вашата поданичка.

— Добре казано! — промърмори кралят. — Хайде, графиньо, не се сърдете.

— О, не, сир, не се сърдя. Само ще отида в Люсиен и от Люсиен в Булон.

— На морето? — попита кралят.

— Да, сир, напускам страната, в която кралят се страхува от министрите си.

— Госпожо! — каза Луи XV засегнат.

— Е, добре, сир, позволете ми да не губя от уважението на Ваше величество към мен и да се оттегля.

Графинята стана, наблюдавайки с крайчеца на окото си ефекта, който произведе това движение.

Луи XV въздъхна уморено. Шон се досети за смисъла на въздишката и разбра, че ще е опасно за сестра й да продължава по-нататък. Тя я хвана за роклята и се обърна към краля:

— Сир — каза тя, — любовта, която сестра ми изпитва към бедния виконт, я отведе твърде далеч. Аз допуснах грешката, аз трябва да я поправя. Падам на колене пред Негово величество, за да моля справедливост за брат си. Не обвинявам никого, обвинявам само себе си, мъдростта на краля е достатъчна, за да отсъди.

— Е, Боже мой, това е всичко, което искаш — справедливост. Да, но това да бъде истинска справедливост. Ако човек не е извършил престъпление — да не му го прикачат, ако е извършил — да го накажат.

— Та аз искам ли нещо друго — каза графинята с възхитително примирие. — Но нека не отхвърлят предположенията ми, когато ги изказвам.

— Вашите подозрения са свещени за мен, графиньо — извика кралят. — И малко по малко те се превръщат в убеждение, ще видите. Но смятам, че има един много прост начин, за да се убедим.

— Какъв, сир?

— Да доведа тук господин Дьо Шоазьол.

— О, Ваше величество много добре знае, че той няма да дойде. Страх го е да влезе в апартамента на приятелката на краля за разлика от сестра си — тя само това и чака.

Кралят започна да се смее.

— Казвам ви, скъпа приятелко, ще имате удоволствието да го видите тук. Защото ще го повикам по държавна работа и ще го накарам да обясни в присъствието на Шон, която е видяла всичко.

— А на мен да ми доведат шута, Доре, шута! — извика графинята.

При тези думи, отправени към прислужницата, която подреждаше будоара й и които, изглежда, бяха чути в преддверието, защото бяха произнесени в момента, когато вратата се отваряше пред пратеника на господин Дьо Шоазьол, нечий дрезгав глас каза:

— Би трябвало аз да съм шутът на госпожа графинята.

Всички видяха малък гърбав човек, който влизаше величествено, сякаш се плъзгаше.

— Херцог Дьо Тресм — извика графинята нетърпеливо, — но аз не съм ви викала.

— Извикали сте шута си, госпожо — каза херцогът, поздравявайки краля, графинята и господин Дьо Сартин.

И херцогът се засмя, оголвайки толкова огромните си зъби, че графинята не можа да се сдържи и също се разсмя.