Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Трето — господин Дьо Сартин, облечен този път като лейтенант от полицията, се разхожда по улиците в полунощ, в един фиакър, лице в лице с херцогиня Дьо Грамон.
— О! Госпожо — каза господин Дьо Сартин ужасен, — до такава степен ли искате да ме злепоставите?
— Моите хора се захванаха за работа, съставиха, както правят в колежа, разказ, сбит, подробен и тази сутрин получих една епиграма, една песен и един водевил.
— О, Господи!
— И трите — ужасяващи. Ще ги предоставя тази сутрин на краля, както и новия Pater Noster74, който са пуснали да се разпространява срещу него, сещате се, нали? „Отче наш, който си във Версай, нека твоето име бъде опозорено, както то заслужава. Тронът ви е разклатен, вашата воля да не царува нито на земята, нито на небето. Върнете ни насъщния хляб, който вашите фаворити ни отнеха, простете на парламентаристите, които поддържат интересите ви, както ние прощаваме на министрите, които продадоха нашите. Не се поддавайте на изкушенията на госпожа Дю Бари, но ни освободете от дяволския си канцлер! Така да бъде!“
— Къде открихте това? — попита господин Дьо Сартин с въздишка, кършейки ръце.
— О, Господи! Но аз няма защо да го откривам. Правят ми услуга да ми изпращат всеки ден най-доброто от жанра. Също така за отплата утре вие ще получите епиграмата, песента и водевила, за които стана дума.
— Загубен съм! — извика господин Дьо Сартин, като се удряше с две ръце по перуката.
— Не, не сте. Вие сте подигран, това е всичко. Аз загубена ли съм заради „хубавата Бурбонка“? Не. Просто се ядосвам, което ме кара на свой ред да ядосвам другите. Ах! Очарователни стихове! Бях толкова доволна от тях, че заповядах да дадат бяло вино на литературните ми скорпиони… и те трябва в този момент да са мъртво пияни.
— Ах! Графиньо, графиньо!
— Първо ще ви прочета епиграмата!
— Милост!
— А, не, обърках се, това е тази, която вие оставихте да се разпространява срещу мен. Има толкова много, че се обърквам, чакайте, ето я:
— Ах, вие сте жестока.
— О! Успокойте се — каза графинята, — до този момент не са отпечатани повече от десет хиляди екземпляра. Но трябва да чуете водевила.
— Значи имате печатница?
— Хубав въпрос! А господин Дьо Шоазьол няма ли?
— Нека печатарят ви да внимава!
— А! Да! Опитайте! Разрешителното е на мое име.
— Това е подло! И кралят се смее на всички тези безчестия?
— А как! Самият той измисля римите, когато моите хора не могат.
— Вижте, моля ви за милост — каза лейтенантът от полицията, като падна на колене.
— Помислете. Печатницата ми е готова, работи ден и нощ и след двадесет и четири часа моите драскачи ще бъдат гладни, а когато са гладни — хапят.
— Ще бъда послушен. Какво искате?
— Искам да не се пречи на нищо, което ще предприема.
— О! Що се отнася до мен — аз се задължавам с това.
— Така не съм съгласна, прилича на уловка, за да се измъкнете. Вие можете да не направите нищо, а господин Дьо Шоазьол ще действа. Не желая това, чувате ли? Всичко или нищо. Представете ми привържениците на Дьо Шоазьол — вързани, безсилни, разорени, или аз ще ви унищожа, ще ви вържа, ще ви разоря. И внимавайте, песента няма да бъде единственото ми оръжие, предупреждавам ви.
— Не ме заплашвайте, госпожо — каза господин Дьо Сартин замислен, — защото представянето вече е толкова трудно, колкото не можете да си представите.
— Да, това е думата — вече, защото поставиха препятствия.
— За жалост.
— Можете ли да ги премахнете?
— Няма смисъл — има заговор срещу вас.
— Във Версай?
— Да, всички дами отказаха, за да подкрепят господин Дьо Шоазьол, госпожа Дьо Грамон и дофината — от лицемерно целомъдрие, разбира се.
— Първо, тези, които се правят на лицемерно целомъдрени, трябва да сменят името си, ако госпожа Дьо Грамон участва. А това вече е провал.
— А! Затова ли накарахте сестра ви да бърза от Вердюн?
— Именно. А! Вие знаете това! — каза недоволна графинята.
— По дяволите! И аз си имам полиция — отвърна господин Дьо Сартин през смях.
— Е, добре. Като първа услуга от нашия съюз — каза графинята — кажете ми имената на тези шпиони.
— А! Не искам да ви скарвам с приятелите ви, графиньо.
74
Pater Noster (лат.) — Отче наш — думите, с които започва всяка молитва — бел.прев.
75
Абат Жозеф-Мари Тере (1715 — 1778) — главен контрольор на финансите (1769 — 1774), участвал заедно с Мопу и Д’Егийон в разпускането на Парламента — бел.прев.