Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Кралят разтърси глава.
— Трябва да зная, трябва да зная всичко — каза той.
— Аз го зная, сир — добави кротко дофинът. — И за мене няма вече никакво съмнение — господин Дю Бари е извадил шпагата пръв.
Крал Луи XV видя враждебното поведение на двамата.
— А, колкото до това… Но как научихте за това събитие, господине — попита кралят дофина.
— От едно писмо, сир — каза дофинът.
— Писмо от кого?
— От някой, който се интересува от госпожа дофината и който по всяка вероятност намира за странно, че я обиждат.
— Хайде — провикна се кралят, — пак ли тайна кореспонденция, пак ли заговори? Ето, че отново хората започват да се разбират помежду си, за да ме тормозят, както по времето на госпожа Дьо Помпадур.
— О, не, сир — поде господин Дьо Шоазьол, — работата е твърде проста — налице е неподчинение пред втория човек в кралството. Едно добро наказание ще бъде приложено към виновника и всичко ще бъде приключено.
При думата наказание кралят си представи как се изправят разярената графиня и настръхналата Шон. Той видя как отлита мирът в семейството — нещо, което беше търсил цял живот, без никога да го намери, и как започва междуособната война със свити пръсти и почервенели и подути от сълзи очи.
— Наказание ли — провикна се Луи XV, — без да съм изслушал и двете страни, без да мога да отсъдя на чия страна е истината! Държавен преврат, заповед за арестуване! О, хубаво предложение ми правите, господин херцог. Забърквате ме в хубава работа!
— Но, сир, кой ще уважава оттук нататък дофината, ако не се приложи строго наказание върху първия, който я е обидил?
— Несъмнено това ще предизвика скандал — добави дофинът.
— А, вие, господине — каза Луи XV, обръщайки се към дофина, — изглежда, и вие искате от мен главата на Жан?
— Не, сир, аз съм против смъртното наказание и Ваше величество го знае, така че — добави дофинът смирено — аз ще се огранича, като ви поискам заточението му.
Кралят потрепери.
— Заточение заради една караница в странноприемница! Луи, вие сте суров въпреки вашите филантропски идеи.
— Сир — каза дофинът, — аз не се сърдя лично на господин Дю Бари.
— А на кого се сърдите тогава?
— На нападателя на госпожа дофината.
— О, какъв модел за съпрузи! — провикна се иронично кралят. — За щастие аз не съм толкова лековерен. Виждам кого нападат тук и преди всичко виждам къде искат да ме заведат с всички тези преувеличения.
Дофинът взе ножчето си и се върна при часовника. Господин Дьо Шоазьол се поклони по същия начин, както и първия път.
— Добре! Не ми отговаряте нищо! Но отговорете ми нещо, по дяволите! Искате да ме накарате да умра от мъка с вашите фасони и вашето мълчание, с вашите дребни омрази и страхове.
— Аз не мразя господин Дю Бари, сир — каза дофинът, като се усмихна.
— А аз, сир, не се страхувам от него — каза надменно господин Дьо Шоазьол.
— Вижте какво, вие сте в лошо разположение на духа — извика кралят, като играеше на ярост, която не изпитваше, защото изпитваше само досада. — Вие искате от мен да се превърна в посмешище на Европа, да бъда подигран от моя братовчед краля на Прусия, да превърна двора си в двора на крал Пето, както го описва този некадърник Волтер. Е, добре! Няма да го направя. Не, вие няма да изпитате тази радост. Аз разбирам честта по свой начин и ще я пазя, както намеря за добре. Сега отивам в Марли при дъщерите си.
В този момент, когато кралят се отправяше към вратата, тя се отвори и на прага се появи един съдебен пристав.
— Сир — каза той, — Нейно кралско величество госпожа Луиз чака в галерията, за да се сбогува с краля.
— Да се сбогува! — каза Луи XV ужасен. — И къде отива тя всъщност?
— Нейно величество е получила от Ваше величество разрешение да напусне двореца.
— Хайде, още едно събитие. Ето, че моята предана дъщеря сега прави, каквото си иска. Наистина, аз съм най-нещастният сред мъжете.
И той излезе тичешком.
27.
Госпожа Луиз дьо Франс
Госпожа Луиз дьо Франс, принцеса с величествена осанка и царствена красота, чието чело понякога се покриваше с бръчки от непонятна тъга, та госпожа Луиз дьо Франс, както казахме, налагаше на целия двор — чрез прилагането на практика на строги добродетели — уважение към държавната власт, която никой вече не зачиташе във Франция освен от интерес или от страх.
Нещо повече — в този момент на взаимна неприязън между народа и неговите господари (още не се казваше на висок глас тираните) я обичаха. Всъщност добродетелта й не беше показна. Въпреки че никога не го изразяваха гласно, си спомняха, че тя имаше сърце. И всеки ден тя даваше свидетелство за това чрез благодеяния, докато останалите не го показваха по друг начин освен чрез скандали.