Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Нито крал — каза Луи XV.
— О, сир!
— И какво правеше тогава това младо момиче?
— Скиташе.
— Как, скиташе?
— Да, сир, по улиците на Париж, пеша, като простосмъртна. Само че ходеше по-бързо, защото изглеждаше добре и я беше страх дали това няма да й струва някоя неблагоразумна среща.
— Това младо момиче е било, значи, една Лукреция79? — попита кралят.
— Значи, тя скиташе, скиташе, скиташе, преминавайки през Тюйлери, когато изведнъж забеляза, че я следят.
— А! По дяволите! — рече кралят. — И спря ли?
— О! Господи! Колко лошо мнение за жените имате. Вижда се, че познавате само маркизи, херцогини и…
— И принцеси, нали?
— Прекалено дискретна съм, за да ви противореча, Ваше величество. Но най-ужасното бе, че от небето падаше мъгла, която ставаше все по и по-гъста. Тя се забърза, прескочи оградата и се озова на площада, който има честта да носи името ви, Ваше величество, когато изведнъж непознатият, който я следеше и от когото мислеше, че се е измъкнала, изникна пред нея. Тя извика.
— Значи бе доста страшен?
— Напротив, сир, той беше хубав млад мъж, на двадесет и шест-двадесет и осем години, с тъмно лице, големи очи и звънък глас.
— И вашата героиня я е било страх? По дяволите, доста е била изплашена!
— Когато го видя, малко се успокои, сир. Въпреки всичко положението не беше успокоително — благодарение на мъглата, ако непознатият беше с лоши намерения, щеше да е невъзможно да се надява на помощ. Затова, като сплете ръце, момичето каза: „О, господине, умолявам ви, не ми правете нищо лошо. — Господ ми е свидетел, че нямам намерение да ви причиня зло. — А какво искате? — Да ми обещаете нещо. — Какво бих могла да ви обещая? — Да ми направите първата услуга, за която ви помоля, когато… — Кога? — Когато станете кралица.“
— И какво направи младото момиче?
— Сир, тя мислеше, че с нищо не се обвързва. Обеща.
— И магьосникът?
— Изчезна.
— И господин Дьо Сартин отказва да го открие? Не е прав.
— Сир, не отказвам, а не мога.
— А, господин лейтенант, ето една дума, която трябваше да изчезне от речника на полицията — каза графинята.
— Госпожо, по следите му сме.
— А! Ето един обичаен отговор.
— Е, добре! — каза кралят. — Какво още ще го питате? Неговото предсказание се сбъдна.
— Мислите ли?
— Без съмнение. Вие сте кралица.
— Сред вашите надути придворни няма кой да ме представи. Ваше величество знае много добре, че това е невъзможно. Всички са се продали на привържениците на Дьо Шоазьол и на Праслен.
Графинята се протегна към една кошничка, пълна с плодове, взе оттам два портокала и започна да ги подхвърля.
— Скачай, Праслен! Скачай, Шоазьол! — каза тя.
— Е, добре! — каза кралят — Какво правите?
— Възползвам се от разрешението, което получих от Ваше величество, карам министрите да скачат.
В този момент влезе Доре и каза нещо на ухото на господарката си.
— О! Разбира се! — извика графинята.
— Какво има? — попита кралят.
— Пристига Шон, сир, и иска да поднесе почитанията си на Ваше величество.
— Да дойде, да дойде! Всъщност от четири-пет дни усещам, че ми липсва нещо, но не се сещах какво.
— Благодаря, сир — каза Шон, влизайки.
После се приближи до ухото на графинята:
— Готово е — каза.
Графинята не можа да сдържи радостния си вик.
— Е, добре! Какво има? — попита Луи XV.
— Нищо, сир. Щастлива съм да я видя отново, това е всичко.
— Аз също. Здравейте, малка Шон, здравейте.
— Разрешава ли Ваше величество да кажа няколко думи на сестра си? — попита Шон.
— Кажи, кажи, детето ми. През това време ще попитам Сартин откъде идва.
— Сир — каза Сартин, който искаше да избегне въпроса, — Ваше величество може ли да ми отдели един момент?
— О! Нямам много време, господин Дьо Сартин — каза Луи XV, като се прозя предварително. — За какво се отнася?
— За тези предсказатели, тези магьосници, тези откриватели на чудеса.
— А, шарлатани! Дайте им разрешителни за жонгльори и те повече няма да са опасни.
— Сир, смея да настоявам пред Ваше величество, че положението е по-лошо, отколкото предполагате. Всяка минута се откриват нови масонски ложи. Е, добре, сир, това вече не са просто събрания, това е секта, в която се обединяват всички неприятели на монархията — мислители, енциклопедисти, философи. Ще приемат с голяма тържественост господин Дьо Волтер.
— Но той умира.
— Не, сир — не е толкова сигурно! Той се е изповядал.
— Сартин, когато водачът се появи, вие ще го хванете, ще го хвърлите в Бастилията и толкова.
79
Лукреция — римлянка, обезчестена от последния римски император Тарквин Секст. Пробожда се с кама, с което предизвиква революцията от 506 г. пр. Хр., довела до краха на римската империя — бел.прев.