Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— То засяга монсеньор дофина — продължи господин Дьо Шоазьол с поздрав към принца, — защото причина за него е госпожа дофината.

— Причината е госпожа дофината ли? — провикна се кралят, като потрепери.

— Несъмнено! Не знаехте ли това, сир? В такъв случай Ваше величество е бил зле осведомен.

— Госпожа дофината и Жан дю Бари! — каза кралят. — Това е любопитно. Хайде, обяснете, господин Дьо Шоазьол, и най-вече не крийте нищо от мен! Да не би дофината да е тази, която е нанесла удара с шпага на Дю Бари.

— Не, сир, но това е офицер, който Ваше величество трябва да познава, ако Ваше величество си спомня за всички свои добри служители. Това е един офицер, чието име в лицето на баща му прокънтя във Филипсбург, във Фонтьоноа, в Маон. Това е един Дьо Таверне Мезон-Руж.

Дофинът сякаш погълна това име заедно с въздуха на стаята, за да го съхрани най-добре в паметта си.

— Един Мезон-Руж ли? — каза Луи XV. — Но, разбира се, че го познавам. Но защо се е бил с Жан, когото аз обичам?

— Ах, сир — каза господин Дьо Шоазьол, — нима един храбър офицер, който е защитил госпожа дофината, снаха на Ваше величество, заслужава този упрек?

Дофинът се изправи и скръсти ръце.

— Аз — каза той, — признавам, че съм признателен на този млад човек, изложил на опасност живота си за една принцеса, която след петнадесет дни ще бъде моя съпруга.

— Изложил на опасност живота си! — каза кралят — И по какъв повод, защото трябва да знаем и какъв е поводът.

— Поводът е — поде отново господин Дьо Шоазьол, — в това, че на виконт Жан дю Бари, който е пътувал твърде бързо, му е дошло наум да вземе конете на госпожа дофината в пощенската станция, където са я очаквали да пристигне. Без съмнение е направил това, за да пътува още по-бързо.

Кралят прехапа устните си и лицето му промени цвета си. Той виждаше заплашителния призрак на съпоставката, която го тревожеше преди малко.

— Невъзможно, вие сте зле осведомен, херцог — прошепна Луи XV, за да спечели време.

— Не, сир, аз не съм зле осведомен и това, което имам честта да твърдя пред Ваше величество, е чистата истина. Да, виконт Жан дю Бари е нанесъл на госпожа дофината тази обида, като е взел за себе си конете, предназначени за нейното обслужване, и вече ги е отвеждал със сила, след като се е отнесъл зле с управителя на пощата, когато рицарят Филип дьо Таверне е пристигнал, изпратен от Нейно кралско величество, и след много светски и помирителни внушения…

— Да, и аз също, гарантирам за това — каза дофинът.

— И вие ли знаете това? — попита кралят, поразен от учудване.

— Отлично, сир.

Господин Дьо Шоазьол се поклони, сияещ.

— Негово величество иска ли да продължи? — каза той. — Може би Негово величество ще има повече вяра в думите на своя внук, отколкото в моите.

— Да, сир — продължи дофинът, — аз знаех за това и бях дошъл, за да уведомя Ваше величество, че господин Дю Бари не само е обидил дофината, пречейки на нейното обслужване, но също така се е противопоставил дръзко на един офицер от моя полк, който е изпълнявал дълга си, като го е възпрял в тази липса на приличие.