За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Не забравяй — изръмжа той, — че когато си поискам, мога да пратя твоя френски пират на бесилката. Само защото съм добър представител на английското правителство, ме предоставям привилегията да бъде съден. Но ако решиш да ме разсърдиш, скъпа, ще видиш колко бързо мога да забравя това. Разбра ли ме?
Тя скръсти ръце пред себе си и кимна.
— Разбрах ви напълно. Но това, което вие не разбирате, е че ако убиете Доминик, няма да имате с какво да ме държите. Разбрахте ли ме? Подозирам, че ще ме разберете, ако помислите малко повече.
И Абигейл се обърна към вратата, без да обръща внимание на сърдитото му изфучаване.
Не изпита никакво удовлетворение от мимолетната си победа. Ако не предприемеше нещо, сър Харлан щеше да постигне своето. Тя щеше да бъде принудена да се омъжи за Клайв, а Доминик щеше да умре. Беше твърдо решена да помогне на Доминик да се измъкне жив от Англия. Трябваше да намери начин да му помогне. Замоли се дано успее и той да направи същото за нея. В противен случай трябваше да прекара остатъка от живота си в истински ад.
18
Докато излизаше от красивата карета, Абигейл привлече вниманието на всички минувачи по улицата, която се изкачваше по хълма към имението на сър Харлан. Напълно възможно беше това село да е едно от многото, през които тя и Доминик бяха минали по пътя си към Лондон. Дюкянчетата по тесните криви улички, каруците и хората — всичко й се струваше познато.
Но не си спомняше някое от селата да беше засенчено от стените на мрачен затвор. И в никое друго село не я бе тревожила мисълта, че сър Харлан вероятно е наредил да я шпионират. А той сигурно би направил това, ако подозираше накъде се е отправила тя сега и с каква цел.
Абигейл благодари на лакея, който й бе помогнал да слезе от каретата, усмихна се и пъхна една монета в ръката му.
— Господа, сигурно сте ожаднели от праха по пътя дотук. — Усмивката й бе отправена и към кочияша. — Има ли наблизо място, където да намерите нещо да пийнете, докато си свърша моите работи?
Лакеят се поколеба.
— Заповядано ни е да…
Но кочияшът подвикна от високата капра:
— Мълчи, глупако! Благодаря ви, госпожице Фицджералд. — И той докосна периферията на шапката си. — Много сме ви благодарни.
— Ще свърша след около два часа.
И тя махна с ръка към дюкяна, над който се виждаше табела с надпис на френски: „Госпожа Риш — шивачка“.
— Ще ви чакаме точно тук, госпожице Фицджералд, след два часа. — И кочияшът изрева към лакея: — Качвай се! Не можем да заприщваме улицата. И други дами може да дойдат при госпожа Риш.
Абигейл махна с ръка, за да отпъди от себе си праха, вдигнат от каретата, и зачака търпеливо тя да завие зад ъгъла. Сега трябваше да се пази да не се издаде. Насили се да тръгне с бавна стъпка по улицата, точно в противоположната посока. Сви в една пресечка и метна над дрехата си проста тъмна наметка. Надяваше се така да бие по-малко на очи. Беше я взела назаем от Теси, заедно с малко пари. Щеше да намери начин да й се издължи.
Спря в края на пресечката и се вгледа в затвора. Високите стени бяха увенчани от страховити зъбери. Тя стисна по-здраво чантата си и се насили да тръгне към постройката. Надяваше се, че след като е възможно да влезе в това ужасно място, ще успее после и да излезе.
Мина през тясната врата и още щом пристъпи в занемарения двор, я пресрещна един висок мъж. Беше отблъскващо мръсен, както всичко наоколо. При всяка стъпка на кръста му прозвънваше една връзка ключове. Той се ухили и погледът му се плъзна оценяващо по фигурата й.
— Кво правите тука, госпожичке? — запита мъжът.
— Вие тъмничарят ли сте?
Не беше допускала, че и пазачът ще има толкова противен вид, колкото и затворът.
— Аз съм Причард. Ако имате работа тука, значи аз ви трябвам.
— Дойдох да видя капитан Доминик Сен Клер. — Мислено се поздрави, защото гласът й не трепна. — Ще бъдете ли така любезен да ми кажете къде мога да го намеря?
Тъмничарят протегна ръка.
— Ще ви трябва придружител, госпожичке.
Осъзнавайки, че няма избор, Абигейл извади една монета от чантичката си. Той я прибра в джоба си с широка усмивка.
— Ето натам, госпожичке. Хубаво, че идвате да го видите сега. Не беше много за гледане, като го извадихме от ямата тая сутрин.
Когато Абигейл се усмихна, Причард едва сдържа едно удивено хлъцване. Но нея не я беше грижа какво си е помислил той. Посещението на Теси по-рано сутринта явно се беше оказало полезно. Тя се беше осведомила колко пари ще са нужни, за да преместят Доминик от ужасната обща килия.
Искаше й се да разбере какво е видяла и чула Теси, за да знае какво я очаква вътре. Но нищо, и сама щеше да направи каквото трябва. Прихвана полите си, за да ги предпази от вонящите локви по земята. Причард отвори една врата и я подкани да влезе вътре. Смрадта в тесните коридори беше още по-ужасна.