За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Абигейл загледа с невярващ поглед как Фулър се обръща с дяволска усмивка към Грийн. Толкова малко човещина беше останала у тях, така ужасяваща беше лудостта им!
Изтича към вратата, но едни здрави ръце я бутнаха назад. Тя изпищя и в следния миг здраво стисна устни. Твърде късно — злото вече беше сторено.
Фулър изруга, когато от другия край на стаята се разнесе ответен рев.
— Вижте какво направихте! — изръмжа той. — Би трябвало да ви оставя тук с него, но не ми се ще да ви събирам парче по парче. — Отвори вратата и я избута навън, докато Клайв продължаваше да реве. — Махайте се веднага. И гледайте да измислите някакво оправдание пред сър Харлан. Той ще се вбеси, че сте разсърдили сина му.
Абигейл се блъсна в една прислужничка. Изплашената жена се втрещи от виковете и шума от чупене на мебели, които се чуваха от гостната. Тя хукна по коридора и Абигейл реши, че трябва да направи същото.
Беше изкачила няколко стъпала, когато зад нея се появи Теси.
— Госпожице Абигейл, той иска да говори с вас веднага щом свършите с…
Тя преглътна и погледна към вратата на гостната. Трепна, когато отвътре се чу трясък от нещо счупено.
Облегната на перилата, Абигейл се помъчи да събере колкото сили й бяха останали. Не можеше да предположи защо сър Харлан ще иска да говори с нея точно сега. Нито Фулър, нито Грийн бяха имали време да представят на господаря си своята версия на случилото се. За бога, как да продължи да се бори против сър Харлан и слугите му, които искаха да я унищожат?
— Ако искате — прошепна Теси, — мога да му кажа, че сте неразположена.
— Не — отвърна тя, макар че много се изкушаваше да се съгласи. Не искаше сър Харлан да накаже Теси, нито пък искаше той да открие, че тя заговорничи с прислужничката. Ако сър Харлан откриеше, че Теси е нейна съюзничка, щеше веднага да я смени. — Къде е сър Харлан?
— В кабинета си.
— Добре. — Абигейл докосна ръката на Теси и сниши глас. — Когато свърша, има нещо, за което искам да поговоря с тебе.
Теси сви вежди.
— Ранена ли сте? Той…
Сви рамене, когато от гостната долетя звук на счупено стъкло.
— Добре съм. — Абигейл вдигна глава. — Или ще бъда, когато намеря начин да…
Преглътна думите, които можеха да я издадат.
Теси кимна и изтича нагоре по стълбите.
Абигейл слезе и тръгна по коридора. Почука на вратата на кабинета и почака сър Харлан да я покани вътре. Отвори вратата и изрече:
— Искали сте да говорите с мене.
Гласът й беше студен, не се опита да му придаде никаква топлота. Мразеше сър Харлан повече от Клайв. Младият мъж не можеше да си помогне. Бащата беше истинското чудовище.
Сър Харлан се изправи.
— Затвори вратата.
Когато се приближи към бюрото, Абигейл се закова на място. Пред нея бяха разположени най-красивите бижута, които някога беше виждала. Разноцветни камъни проблясваха върху колиетата, обиците и гривните. Изумруди, сапфири, рубини, перли и други камъни, чиито имена не знаеше. Сигурно струваха хиляди лири.
— Намираш ли ги красиви? — запита сър Харлан с хитра усмивка.
— Великолепни са, но ми се струва, че би трябвало съпругата ви да ги държи при себе си и да ги носи в Лондон.
— Реших да не й ги оставям. — Усмивката му изчезна и той добави ядно: — Щеше да ги изгуби за една нощ на комар с други богати дъртофелници.
— Значи ги държите тук в кабинета си?
— Няма да е за дълго. Скоро ще станат твои.
— Мои ли? — извиси тя глас шокирана.
— Ще бъдеш съпруга на сина ми. — Той махна с ръка към красивите бижута. — Ти си дъщеря на Артър, затова знам, че ще оцениш колко е изгодно да станеш съпруга на Клайв.
Абигейл отстъпи настрани и се настани в едно кресло.
— Той не ми е баща. Вече ви го казах.
— Тогава значи ти е чичо. — Той взе една разкошна изумрудена огърлица, положи я на дланта си и й я поднесе. — Знам колко харесва той хубавите неща в живота.
— Оставете я. Не я искам.
— Не я искаш? — Сър Харлан си изсмя. — Значи си също толкова глупава като Клайв. Имаш ли представа колко струват?
— Да.
— Но не ги искаш?
Тя се наведе към него и произнесе:
— Сър Харлан, вие сте купили лоялността на капитан Фицджералд. Купихте ме за леглото на сина ви, но никога няма да купите душата ми. Може да съм глупава, но това ще е по моя воля, не по ваша. — Стана и прибави: — Приятен ден, сър.
— Чакай!
Като знаеше какво ще й струва, ако не се подчини на заповедта му, Абигейл забави крачка и се обърна. Сър Харлан грабна бижутата и ги пусна в кутията върху бюрото си. След като ги сложи на лавицата в шкафа, който стоеше зад гърба му, той заключи стъклената витрина и остави ключа в най-горното чекмедже на бюрото си. Приближи се към нея.