За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Да, чух.
— Вашият баща не е първият, който да е предлагал дъщеря си срещу парите, които сър Харлан обеща на онзи, който даде дъщеря си за жена на Клайв.
Абигейл хлъцна.
— Пари ли?
— Пет хиляди лири на сватбата и още пет хиляди, когато булката роди син.
Абигейл се отпусна на стола и впи поглед в сключените си ръце. Прекалено късно осъзна защо капитан Фицджералд я беше взел със себе си при това пътуване. Стойност… за него тя имаше стойност. Колко пъти беше повторил това, докато идваха насам? За първи път в живота й се случваше да го чуе от този човек. Той можеше да спечели пари от нея, като я продаде на един луд и на малоумния му син. И това му беше още по-приятно, защото сега окончателно си отмъщаваше на майка й, унищожавайки и живота на дъщеря й.
— Сър Харлан иска да бъде сигурен, че не съм бременна, преди да ме омъжи за сина си — прошепна тя.
Гняв сгърчи спокойното лице на Теси.
— Значи наистина смята да ви омъжи за това създание, което нарича свой син?
— Да.
— Какво ще правите?
— Каквото трябва. — Абигейл вдигна глава и стисна силно ръчките на стола. — Той се страхува, че съм бременна с детето на Доминик. Мисля, че трябва да го държа в неведение колкото може повече време.
— Аз няма да му кажа нищо. — Теси коленичи до стола на Абигейл. — Знам, че нямате причина да ми вярвате, госпожице Абигейл, но можете да ми се доверите. Този звяр нападна сестра ми, беше си я харесал. — Лицето й доби суров израз. — Клайв беше мило момче, добросърдечен като бебе. Тези мъже, които го пазят, те са виновни. Те го дразнеха и го накараха да стане такъв звяр, какъвто е сега. Не искам да го видя да наранява още някоя жена така, както нарани сестра ми.
— И като предишната му годеница.
Теси кимна.
— Това беше ужасно.
Абигейл се поколеба. Ако сър Харлан беше заповядал на Теси да говори така, тя можеше да се издаде. Но ужасно й трябваше съюзник в тази къща. Ти се научи да вярваш на Доминик, напомни и сърцето й.
— Значи ще ми помогнеш да скрия истината?
— Да, госпожице Абигейл. Ще си мълча. Тази работа никак не ми харесва. — Изправяйки се, цъкна с език. — Не ми харесва, че искат насила да ви накарат да се омъжите за горкия Клайв. Кажете какво искате да направя и ще го направя. Сър Харлан никога няма да узнае истината от мене.
— Благодаря ти. Не мога да изразя колко съм ти признателна за добрите чувства.
И тя стисна ръката на Теси. Теси се изчерви и каза:
— Разопаковах ви нещата, госпожице Абигейл. Ще останете тук, докато баща ви отиде да подготви „Факел“ за път.
— Знам.
Абигейл стана и излезе на малкия балкон. Прокара пръсти по стигащия до кръста й парапет. Сърцето й се сви от невероятната жестокост, на която беше станала жертва. Стаята й гледаше към селото и от балкона се виждаше отвратителният затвор, където държаха Доминик. Запита се на какви ли унижения е подложен той там.
Нямаше да се остави да стане жертва на алчността на капитан Фицджералд. Заповтаря си наум тази клетва. Възнамеряваше да покаже и на него, и на сър Харлан, че няма да играе по свирката им. Щеше да провали плановете им.
Единственото, което не знаеше, беше кога ще стане това.
Капитан Фицджералд замина да наглежда товаренето на „Факел“, каквито бяха предварителните му планове. Абигейл се постара да направи така, че да не трябва да се сбогува с него. След завръщането му щеше да бъде принудена да се омъжи за Клайв. След завръщането му Доминик щеше да бъде обесен. Това й стана мъчително ясно на непоносимия обед, когато капитан Фицджералд и сър Харлан бяха вдигали наздравици една след друга, докато не се строполиха съвсем пияни под масата.
Заминаването на капитана не намали ужаса на дните й, които се точеха един след друг, докато не измина цяла седмица. Всяка сутрин Абигейл се събуждаше със страх от предстоящия ден. Ако се опиташе да се скрие в стаята си, пращаха прислужничка, която да я кара да отговаря на въпроси как е със здравето. Дори Теси не успяваше да я опази от тези въпроси въпреки усилията си. Абигейл знаеше, че сър Харлан дебне всеки признак на бременност. Теси й помагаше да го заблуждават.
Страхуваше се най-много от следобедите, защото тогава трябваше да приема посещенията на Клайв. Един следобед се беше осмелила да протестира, че трябва да иде в гостната, за да се срещне със сина на сър Харлан, и беше жестоко набита. Ударите на сър Харлан бяха много по-жестоки от плесницата на сина му.
Когато застана пред вратата на гостната, за да се подложи отново на мъчението да се преструва, че Клайв е напълно нормален, Абигейл видя сър Харлан да се приближава по коридора, след като беше излязъл от кабинета си. Изглеждаше надут като пуяк, който се перчи из двора, и също толкова безмозъчен.