За честта на брата

— Ще пратя кочияша си с тебе. Той ще се погрижи да не ти се случи нищо лошо. Нека селяните видят колко красива е бъдещата ми снаха.

Когато вратата на гостната се отвори, сър Харлан се извини и се отдалечи. Абигейл беше открила, че той не може да понася присъствието на сина си. Не би могла да го обвини.

По-едрият от двамата пазачи на Клайв, Фулър, който като че ли едва сега се учеше да говори, й се ухили широко:

— Точно навреме, нали, госпожице Фицджералд? Нямате търпение да видите любимия си, а?

— Да — отвърна тя съвсем честно.

И докато Фулър сумтеше учудено, тя вече минаваше покрай него, за да види Клайв изправен до камината в далечния край на стаята. Беше казала самата истина. Искаше да види любимия си, защото вече беше минала повече от седмица след последния й разговор с Доминик. Когато погледна мъжа, за когото трябваше да се омъжи, тя си представи нежната прегръдка на Доминик. Единственото, от което трябваше да се страхува в прегръдките му, беше да не полудее от невероятния екстаз, който изживяваха заедно.

Високото тананикане на Клайв изпълваше стаята. Абигейл се помъчи да запази изражението си спокойно, защото вече беше научила, че той реагира дивашки на всеки признак на страх. Звукът от стъпките й навярно беше достигнал до бавно работещия му мозък. Той я погледна като огромна птица, която се мъчи да гледа поотделно с всяко око.

— Виж кой е тук! — изграчи Фулър. — Ето я твоята хубавица, Клайв.

Абигейл седна на най-близкия стол. Беше се научила, че това е най-лесният начин да избегне ужасяващата прегръдка на Клайв, която можеше да я задуши. Прошепна:

— Добър ден.

Никога не беше казвала нещо друго, освен това. И „довиждане“.

Болезнено премигване беше единствената й реакция, когато Клайв я потупа по главата, без да престава да мърмори разни неразбираеми неща. Отново можа да различи само една-единствена дума — „хубаво“. Когато хвърли поглед покрай него и видя лицата на Фулър и Грийн, другия пазач, си пожела да имаше как да изтрие усмивките им. Спомни си какво й беше доверила Теси — че Клайв бил добросърдечно същество, преди тези двамата да започнат да се грижат за него.

Потисна вика, който щеше да се изплъзне от устата й, когато ръката на Клайв тупна рамото й доста по-силно от друг път. Наистина той не съзнаваше, че й причинява болка, но от това броят на синините по раменете и гърба й никак не намаляваше. Когато Клайв се отдалечи от нея, тя го изчака да си намери някакво занимание в другия край на стаята и полека се изправи. Тръгна към вратата, но Фулър й препречи пътя.

— Още няма един час. Знаете какво иска сър Харлан. Един час да стоите тук с вашия любим.

Абигейл си пое дълбоко дъх. Ако заговореше с повишен тон, рискуваше да привлече вниманието на Клайв. Трябваше на всяка цена да избегне това.

— Господин Фулър, днес Клайв не се интересува от мене. Предлагам да се отдръпнете, за да мога да изляза.

— Не се интересувал от вас ли? — Той се изкикоти. — Мога да поправя положението.