За честта на брата

— Госпожице Фицджералд, това ще бъдат вашите стаи — каза камериерката.

— Благодаря ви — изрече тя с безцветен глас.

Ако можеше да изрази някакво чувство, това щеше да отприщи мъчителната болка в нея.

Потисна желанието си отново да се отдаде на мъката си. Не в коридора, прозвъня предупредителна камбана в мисълта й. Ако някой я видеше да избухва в сълзи, сър Харлан веднага щеше да научи. Тя не искаше да му дава нови поводи да тържествува над мъката й.

Вратата се затвори зад гърба й. Тя прекоси с вкаменени крака преддверието и намери зад него още една стая. Застана на прага, подпря се на вратата и затвори очи. Може би, ако ги отвореше бавно, щеше да види, че всичко това е било кошмар. Щеше да се събуди в прегръдките на Доминик в голямото легло в Съдли Хол и целувките му щяха да пропъдят ужасните спомени.

Когато отвори очи, Абигейл въздъхна. Не се беше спасила. Спалнята, която виждаше пред себе си, беше тапицирана в нежни розови и зелени оттенъци. На високото легло бяха струпани един куп привлекателни дантелени възглавници, в тон с драпериите на високия френски прозорец, от който се излизаше на балкона. Из стаята бяха пръснати няколко стола, друга врата вероятно водеше към будоара. Беше красиво, идеално за бъдещата снаха на сър Харлан, но си беше затвор.

Абигейл пристъпи вдървено към леглото и се отпусна тежко на него. Зарови лице в сатенените покривки, искаше да призове Доминик да я спаси, но и той самият страдаше жестоко в ужасния си затвор. Това тяхно приключение, което никой от двамата не беше подозирал, че ще се случи, бе стигнало до непоносим край. Той щеше да умре на бесилката, а тя щеше да бъде похитена от онова полубезумно чудовище.

Усети леко докосване по рамото. Извърна се с лек вик и вдигна очи. Въздишка на облекчение се изтръгна от устните й, когато видя една висока чернокоса жена да стои пред нея. Простата рокля и силно опънатата коса сочеха, че е прислужница. Луничките по лицето й бяха повече от тези на Абигейл.

— Коя сте вие? — запита Абигейл.

— Казвам се Теси. Тук съм, за да ви помогна.

Надежда се надигна у нея, но тя побърза да я потуши. Теси беше тук, за да й помага като прислужничка, а не да й сътрудничи в бягството.

— Госпожице Абигейл, успокойте се. — Гласът на Теси беше успокоителен, макар че широко отворените очи му противоречаха.

— Как мога да бъда спокойна? — Абигейл отиде към двойната врата, която водеше към малкия балкон, гледащ към алеята. — Как мога да бъда спокойна, като знам, че Доминик е в затвора, а аз съм осъдена да се измъчвам тук.

— Доминик? — Очите на прислужничката се отвориха още повече. — Значи е вярно това, дето си шепнеха. Вие сте били с един френски шпионин.

Абигейл не се учуди, че клюката се е разнесла толкова бързо.

— Той не е шпионин. Само се опитваше да измъкне мене и себе си от Англия. — Въздъхна, не й се искаше отново да разказва цялата история. — Защо ни причиняват това?

— Със сигурност сте чули, че сър Харлан търси булка за лудия си син.