Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Гърнси! — извика пилотът и кимна към земната маса вдясно.
После погледна вляво и извика:
— Джърси!
Скоро се снишиха към начертания на хеликоптерната площадка кръст и кацнаха без проблеми. Коваленко изскочи приведен под въртящите се ротори и хукна към черния мерцедес, който го чакаше. (Джийн беше истинско чудо, лесбийка или не.)
Банкерът, Джонатан Уорън, беше четиридесетинагодишен и хубав по онзи крехък британски начин. Костюмът му очевидно беше шит по поръчка, мокасините също. Ноктите му бяха грижливо и професионално оформени.
— Да ви предложа нещо освежително? Едно питие може би…
— Не, благодаря — каза Коваленко.
Едва доловим аромат на цитрусов афтършейв стигна до него, докато се настаняваше в кожения фотьойл.
— За официално разследване ли става дума?
Коваленко не отговори. Вместо това бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади малък кожен портфейл с идентификационните си карти. Отвори го с обиграно движение на китката и го плъзна по плота на бюрото. Уорън разгледа съдържанието му, без да го докосва. После кимна бавно.
— Разбирам… — каза той и намръщи гладкото си чело. — Просто, ами вие сте американец, все пак. — Размърда се неспокойно на стола си, пусна още една блестяща усмивка, после отново изпадна в болезнен размисъл. — Ако нямате нищо против… — смънка и взе телефонната слушалка.
— Ако ще се свързвате с Петицата… — подхвана Коваленко.
— О, едва ли трябва да занимаваме с това родната шпионска общност. Просто ще се обадя на нашия директор.
Коваленко се облегна назад. Приятно му беше да упражнява властта си, да причинява неудобство на разни хора, особено на лъскаво конте като този Уорън. Виж му кабинета само — опушено стъкло и полирани дървени мебели, елегантни гравюри по стените. Марков стол. Огромният плот на бюрото му беше празен, ако се изключат компютърният монитор и кристална ваза с една-единствена синя перуника в нея. Коваленко се замисли за собственото си претрупано метално бюро и очукани кантонерки.
Междувременно контето обясняваше ситуацията на шефа си.
— Да, добре, разбирам… — Обърна се към Коваленко. — Е, изглежда, ще можем да ви съдействаме. — Поредната блестяща усмивка. — До известна степен.
— И до каква степен по-точно?
— Мога ли да видя номера на сметката?
Коваленко извади от вътрешния си джоб бяла картичка с големината на визитка, на която беше написал номера на сметката. Подаде я на банкера.
Той натисна няколко клавиша на клавиатурата пред себе си, отвори едно чекмедже на бюрото, извади оттам златна химикалка, написа нещо на бялата картичка и я върна на Коваленко.
На картичката пишеше: „Томас Ахерн и съдружници“.
— А адрес? — попита Коваленко.
— Нали разбирате, това не е титулярът на сметката — каза банкерът. — Тази информация нямам право да разкрия. Но „Ахерн и съдружници“ е регистрираният агент — там се получават свързаните със сметката поща и запитвания. Сигурен съм, че ще ви услужат.
— И аз — каза Коваленко. — Но не моля тях, а вас.
— Разбирам, но… дори да оставим настрана протокола, истината е, че не разполагам с информацията, която ви трябва.
— Не знаете с кого въртите бизнес, така ли? — попита Коваленко.
Уорън не обърна внимание на заяждането.
— Немалка част от нашите клиенти предпочитат този вид взаимоотношения. Делата им се движат от регистрирани агенти. — Натисна още няколко клавиша и се чу жужене на принтер.
Коваленко сведе поглед към подадения му лист.
ТОМАС АХЕРН & СЪДРУЖНИЦИ
КОУП СТРИЙТ №210
ДЪБЛИН, РЕПУБЛИКА ИРЛАНДИЯ
— Ирландия — измърмори той.
— Сигурен ли сте, че не искате питие или нещо?… — попита отново Уорън.
— Да — каза Коваленко. — Ако ми позволите да хвърля един поглед на движението по сметката — депозити, тегления, — ще си тръгвам.
Банкерът се размърда на стола си и примижа извинително.
— Боя се, че не мога. — А после физиономията му грейна изведнъж. — Освен, разбира се… ако имате съдебно нареждане?
Коваленко стисна устни и простена вътрешно. ФБР нямаше право на достъп до засекретена информация в страни извън САЩ, така че банкерът беше прав да иска съдебно нареждане за разкриването на подобни данни. Само че получаването на такова нареждане беше практически невъзможно, особено ако си притиснат от времето — състоеше се от четиринадесет стъпки, всяка от които изискваше участието на адвокат и съдия. Съдебно нареждане. От самата мисъл за това на Коваленко му се пригади. Щеше да отнеме години. Изправи гръб и впери поглед в банкера.