Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Дамиан непрестанно разпалваше огъня, запален във вените й, който бушуваше все по-силно така, сякаш това бе съвсем естествено. Да, наистина бе превъзходен градинар. Странно защо, на Кет й се стори, че го познава и че някога вече е изпитвала подобни чувства. Дали всички мъже не си приличаха? Дали бе без значение от кого ще бъдеш целуван?
В този миг мислите й се оплетоха и тя затаи дъх, когато Дамиан разтвори краката й и тя усети дръзкото, интимно докосване на пръстите му. Усмихнат, той се взря в очите й.
— Добрият градинар се грижи за розовите листенца съвсем нежно и внимателно.
Отговорът заседна в гърлото й, тъй като Монджой неочаквано коленичи между бедрата й и разтвори с палеца и показалеца си розовите листчета, които искаше да накара да цъфнат. Усещайки изгарящите милувки на пръстите и още по-нежното докосване на езика му, Кет извика. Пищейки, тя се бранеше, обзета от страх пред сладката омая, която мъжът будеше в нея.
Дамиан продължаваше безмилостно. За миг Кет срещна погледа му, който сякаш я пробождаше, след това затвори очи. Когато мъжът проникна в нея, все по-дълбоко и по-дълбоко, тя тихо простена. Борейки се срещу болката, която можеше да развали вълшебството, тя впиваше пръсти в чаршафите, в раменете на Монджой.
Изобщо не усети болка. Удивена открехна клепачи и взирайки се в очите на мъжа си отново бе обзета от паника. Часът на истината… Сега той знаеше, че не е първият мъж в живота й. Докато погледът й бе спрял върху очите му, Монджой бавно започна да се движи. Кет искаше да се съпротивлява, но не можеше. В настойчивия ритъм нямаше и сянка от тактичност или загриженост за нежната роза. Страстта, която го раздираше, приличаше на ураган, опустошителен вятър, шибащ както камшик дъжд. Мускулите на бронзовите му рамене се напрягаха, докато мъжът, освободен от всякакви задръжки, се отдаде на желанието си.
Кет опитваше да му се противопостави, но усещаше как опиянението, до което преди беше толкова близо, расте. Тя спусна мигли, предаде се и се сля с бурята, отвръщайки с хълбоци на движенията на Дамиан. Дъхът й секна от целувката на мъжа, който след миг впи устни в едно от зърната на гърдите й, така че всяка милувка разливаше нов огън в тялото й. Нещо подобно вече бе изпитвала, но не й това разтърсващо чудо. Тя се изопна, желаейки да усети още повече от мъжа си, все повече. Най-сетне, достигайки жадувания връх, тя дочу вик и полузамаяна разбра, че идва от собственото й гърло. Цялата трепереше, без да разбира дали пожарът, който я изгаря, идва от Дамиан или от нея самата.
Съвсем бавно съзнанието й се проясняваше и тя отново усещаше леглото под гърба си, хладния вечерен въздух, долавяше сладкия аромат на рози.
Мъжът я освободи от тежестта си, но бедрата му останаха да обвиват хълбоците й. Тя хапеше устни и с удоволствие би отстранила пръстите му от тялото си, но не смееше. Въпреки, че избягваше да поглежда в сребристите очи, усещаше настойчивия му поглед, който сякаш пронизваше душата й.
— Бедно, сладко, невинно момиче, какво? Чистото й сърце се ужасяваше от тази среща…
— Ужасявах се от вас…
— Ах, но не й от предишния си любовник? Името му, госпожо?
— Трябва да сте побъркан…
— Името му?
Тя решително поклати глава.
— Всичко свърши. В същност никога не е започвало.
— Бих искал да зная…
— Той е мъртъв! — отчаяно го увери тя.
— Кой? — гласът му прозвуча доста по-сурово.
Тя небрежно махна с ръка във въздуха.
— Може би е била цяла армия. Всички тях ли ще съсечете?
За нейна най-голяма изненада, Монджой се разсмя и се наведе към нея.
— Никого от любовниците ви няма да убивам.
Дамиан внезапно скочи от леглото, приближи към дрехите си, пръснати по земята и започна да рови сред тях. Кет неловко го наблюдаваше, след това уви една ленена кърпа около тялото си, за да стане, но замръзна на място. В гърлото й заседна вик на ужас. Монджой бе извадил ножа от единия си ботуш. Нямаше да убива любовника й, а нея самата.
Той коленичи върху леглото с изваден нож и момичето измъчено затвори очи.
— О Боже! — прошепна тя.
Известно време нищо не се случи. Когато отново вдигна клепачи, Монджой втренчено я наблюдаваше, сякаш виждаше някоя луда. Бе използвал ножа, за да пореже китката си. Блестящи червени капчици кръв капеха върху чаршафите. Кет мигаше слисано.
— Какво…?
Той смръщи тъмните си вежди.
— Не чувате ли шума в залата, госпожо?
Заета с това, да следи заплашителните му действия, Кет не бе чула нищо, но сега до слуха й достигна музика, сватбена музика, смесена с оживена глъчка.