Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Това обаче ни най-малко не обезкуражи Монджой. Тя усети как мъжът се излегна до нея, лъчезарно се засмя и нави една от къдриците й около пръста си.
— Бедното, малко момиченце! — прошепна той й Кет усети устните му да докосват ухото й. — Наистина ли е толкова подло от моя страна, да заплашвам девствеността ви?
Обезпокоена, тя отвори очи. Какво знаеше той? Какво можеше да означава тази тънка ирония в гласа му? Трябваше ли да си признае? Не, невъзможно. Той ще убие Сребърния меч.
— Вярвайте ми, няма да ви причиня болка — увери я Монджой, галейки с върха на пръста си долната й устна.
— Най-добре би било, изобщо да не се опитвате — прошепна тя. Мълчанието на мъжа я изнервяше и Кет обърна лице към него. — Бихте могъл да се държите наистина рицарски, господине. А долу ще се закълна във всичко, което пожелаете. Тогава ще постъпите като истински рицар — достатъчно силен, че да може да прояви тактичност…
Усмихнат, Монджой докосна бузата й.
— О, ще бъда много тактичен.
— Бихте постъпил като благороден герой…
— Госпожо, в главата ви има прекалено много романтични идеи.
— Значи няма…
— Напротив.
Тя огорчена му обърна гръб, който за съжаление бе гол. Нещо погали кожата й, нежно като крило на пеперуда и до обонянието й достигна сладък аромат. Роза.
Монджой я галеше с тъмночервените листенца на една от розите. Бавно се плъзгаха по хълбоците, по бедрата й…
— Може би сте права — рече Монджой. — Любовта е неподвластна на силата. Тя прилича донякъде на розова пъпка. Затворена, а току-виж — разцъфтяла в цялата й красота.
Кет конвулсивно преглътна, объркана от чувствата, които тази милувка будеше у нея. Толкова нежна! Кожата й сякаш пламна от докосването. За да се изплъзне от объркващата нежност, тя се извърна по гръб, без да съобрази, че така предостави на Монджой предната част на тялото си.
Той небрежно лежеше до нея, облакътен на едната си ръка. За свое собствено учудване, Кет се бе опитала да докосне гъвкавото му, силно тяло. Сега, вместо гняв или насмешка, в очите му се четеше неприкрита страст — толкова настойчива, че дъхът на момичето секна. Кет нервно прокара език по устните си.
— Във всеки случай, моята любов никога не би разцъфнала!
Той се усмихваше, а розата падна между гърдите й. След това мъжът отново я взе и започна да описва кръгчета с листенцата на цветето около едно от зърната на гърдите на Кет. Прекалено замаяно, за да може да се изплъзне от ласките, момичето прехапа устни.
Розата бавно се спускаше надолу, галейки корема и достигайки златисторусите къдрици между бедрата на Кет.
— Розите имат нужда от време! — останала без дъх, прошепна Кет, опитвайки се да издърпа цветето от пръстите на мъжа. — Напъпили едва вчера, не могат още днес да разцъфтят.
Монджой й остави розата и Кет тихо извика, когато един от бодлите се заби в палеца й. Внезапно Монджой легна върху нея, взе цветето и го хвърли настрани.
— Добрият градинар може да се грижи за една роза, докато тя разцъфне.
Той започна усърдно и изкусително да смуче раничката в палеца на момичето.
Само след миг Кет почувства по цялото си тяло последиците от това на пръв поглед безобидно докосване. Бе като омагьосана от сребристосините очи на Монджой. Все по-ясно осъзнаваше близостта на неговото тяло. Силните, мускулести бедра около хълбоците й, широките му рамене върху нейните и… настойчивото пулсиране на горещата му мъжественост върху корема й.
— Не! Вие не сте градинар, а рицар! — Кет отчаяно опитваше да се извие под него. — Във всеки случай — не и някой добър градинар…
— Ах, госпожо, с това не мога да се съглася! Аз съм дори най-добрият градинар! — прошепна той, притиснал устни към нейните.
Момичето напразно се опитваше да отклони целувката. Мъжът хвана главата й с две ръце и вече нямаше спасение от горещите устни и настоятелния му език. Кет тихо простена, едва поемайки си дъх. Стаята се завъртя пред очите й.
Не разбра, кога е престанала да се брани. Във всеки случай, съпротивата й трябва да е била сломена. Ръцете на Дамиан милваха гърдите й, играеха си с розовите им връхчета, докато те набъбнаха, а по вените й сякаш потече живак. Също толкова усилено, мъжът изучаваше хълбоците на момичето, бедрата й. А през цялото време тя усещаше върху корема си пулсиращото оръдие на неговото желание. Чувствено и мамещо.
Да, по някое време бе изоставила борбата. Това бе неизбежно. Дамиан вече не държеше главата й. Би могла да отклони целувките му, но не го правеше. Устните му отново и отново търсеха нейните, милваха клепачите, ушите и шията й. Кет не разбираше какво й шепне, а долавяше единствено нежността в гласа му.