Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Да, и знаеш ли какво, Рой, и е доста избухлива. Тя е висока топка.
— Може би залогът е човешки живот.
Без да скрива надигащия се гняв, Тиндал отвърна:
— Искам парите за билетите си от твоя бюджет.
— Случаят не е мой, Джо.
— Нима, а чий е тогава?
— На Глен Брансън.
— А къде, по дяволите, е той?
— На рожден ден в Солихъл.
— Става все по-прекрасно.
В съблекалнята Тиндал свали и изхвърли предпазното си облекло, след което заяви:
— Пожелавам ти приятна вечер, Рой, следващия път иди да развалиш нечий друг уикенд.
— Ще дойда да ти правя компания.
— Не си прави труда.
Тиндал затръшна вратата след себе си. Малко след това Грейс чу гневния рев на автомобилен двигател. В същия момент забеляза, че в яда си специалистът по съдебна медицина беше забравил черната торба с пликовете за веществени доказателства, в които бяха пробите. Помисли си дали да го настигне, но реши да му ги занесе лично и да се опита да го успокои. Разбираше гнева му, той също щеше да е ядосан при подобни обстоятелства.
Влезе в приемната, взе си още една бисквита и изпи остатъка от чая си, който вече бе изстинал. Сетне взе плика с пробите и Клео го изпрати до вратата. Тъкмо когато се канеше да излезе на дъжда, той се обърна към нея:
— Кога свършваш работа днес?
— След час и нещо, ако имам късмет — тоест ако никой не умре този следобед.
Грейс се загледа в нея, мислеше си, че тя наистина изглежда невероятно красива, и внезапно се почувства като кълбо от нерви, когато хвърли бърз поглед към ръцете й и видя, че няма пръстени. Разбира се, възможно бе да ги маха, докато работи.
— Аз… — понечи той. — Аз… просто се чудех… дали… ами… имам предвид… имаш ли някакви планове за тази вечер?
Очите й грейнаха.
— Всъщност имам среща и ще ходя на кино — отговори тя. След това добави: — Със стара приятелка, която преживява тежък развод.
Цялата му обичайна увереност го бе напуснала, когато й каза:
— Не знаех… дали си омъжена… или имаш приятел… аз…
— Нито едното — отговори тя и му хвърли продължителен очаквателен поглед.
— Би ли… някой път… може би… да пийнем по нещо някоя вечер?
Без да откъсва поглед от него, устните на Клео бавно се разшириха в усмивка и тя отвърна:
— Ще ми бъде много приятно.
Грейс буквално се носеше във въздуха, когато тръгна към колата си, забравил за ръмящия дъжд. Точно когато натискаше дистанционното да отключи вратата, Клео се провикна:
— Рой! Май забрави нещо!
Той се обърна и видя в ръцете й големия черен плик с пробите.
49
— Идиот такъв — изсъска Ашли на Марк, който се беше отпуснал изтощен до нея на задната седалка на лимузината. — Не мога да повярвам, че се държа така — защо, по дяволите, трябваше да си толкова агресивен с това ченге? — тя се наведе напред и провери дали стъклената преграда към шофьора е добре затворена.
Марк сложи ръка на глезена й и я прокара нагоре по крака й под сватбената рокля. Ашли рязко го отблъсна.
— Дръж се прилично! — каза му тя остро. — За Бога.
— Той е глупак.
— Направо си си загубил акъла. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш, като го нападна за пътните камери?
Марк я погледна косо.
— Пращам го по лъжлива следа.
Тя видя през прозореца, че наближават сградата „Ван Ален“. Беше пет и половина.
— Как точно го пращаш по лъжлива следа!
— Не би очаквал да съм груб, ако имам нещо да крия, нали?
— А какво точно имаше предвид той, като каза да си миеш беемвето?
— Нямам представа.
— Трябва да имаш някаква идея — какво искаше да каже с това?
Интеркомът внезапно се включи и шофьорът попита:
— Предният вход?
— Добре — отвърна Марк. След това се обърна към Ашли. — Искаш ли да се качиш за едно питие?
— Не знам какво искам. Иде ми да те убия.
— Какво представление беше.
— Беше добро представление — преди ти почти да го съсипеш.
Марк се свлече от колата, като едва не падна по очи на тротоара. Единствено придържащата го ръка на Ашли го спаси. Няколко минувачи ги зяпнаха, но тя не им обърна внимание — единствената й цел бе да вкара Марк в сградата, преди да направи някоя друга глупост.
Тя освободи шофьора и помогна на Марк да се добере до предния вход, където той се втренчи със замъглен поглед в охранителния панел на вратата и мина известно време, преди да успее да въведе кода си за достъп.
Няколко минути по-късно вече бяха в апартамента му. Марк затвори вратата и сложи резето.
— Не мога да остана — каза му Ашли.
Той започна да я драска по дрехите. Тя отблъсна ръцете му.
— Хайде да пием кафе и искам да ми обясниш какво имаше предвид детективът, когато ти каза да си измиеш колата.