Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Господин Робер Дарзак пристигна в замъка към девет часа и половина. Видях го да тича през парка с развети коси, раздърпан, изкалян, в окаяно състояние. Беше смъртно бледен. Бяхме се облегнали с Рултабий на един прозорец в галерията. Той ни забеляза и извика отчаяно към нас:
— Пристигам много късно!…
— Тя е жива! — викна му Рултабий.
Минута след това господин Дарзак влезе в стаята на госпожица Станжерсон и през вратата се чуха риданията му.
— Какво проклятие! — скърцаше със зъби Рултабий до мен. — Кои пъклени сили се „грижат“ за нещастията на това семейство?! Ако не ме бяха упоили, щях да спася госпожица Станжерсон и щях да накарам този човек да онемее завинаги… А и пазачът нямаше да умре!
Господин Дарзак дойде при нас. Бе плакал. Рултабий му разказа и за това как бе подготвил всичко за тяхното спасение — неговото и на госпожица Станжерсон, и как щеше да успее, щеше да пропъди завинаги този човек, след като види лицето му, и как плановете му бяха рухнали, потънали в кръв, заради приспивателното.
— О! Ако наистина ми се бяхте доверили — съвсем тихо каза младият човек, — ако бяхте убедили и госпожица Станжерсон да ми има доверие!… Но всеки се страхува от другите… дъщерята не се доверява на бащата… годеницата — на годеника… Докато вие ме заклинахте да направя всичко, за да предотвратя идването на убиеца, тя подготвяше всичко, за да я убият!… И аз пристигнах много късно… полузаспал… едва се влачех в онази стая, където при вида на това нещастно създание, плувнало в собствената си кръв, се разбудих напълно…
По искане на господин Дарзак Рултабий разказа как точно е станало. Подпирайки се по стените, за да не падне, докато ние преследвахме убиеца в преддверието на замъка и вън от двора, той се бе отправил към стаята на жертвата… Вратите на преддверието са отворени, той влиза; госпожица Станжерсон лежи безжизнена, наполовина излегната на бюрото, със затворени очи; халатът й е червен от кръвта, бликаща на талази от гръдта й. Още под влияние на приспивателното, на Рултабий му се струва, че е попаднал в някакъв ужасен кошмар. Машинално се връща в галерията, отваря един прозорец, изкрещява за престъплението, заповядва ни да стреляме и се връща в стаята. Веднага прекосява празния будоар, влиза в приемната, чиято врата е полуотворена, разтърсва полегналия на канапето господин Станжерсон и го събужда, както сторих аз със самия него малко преди това… Господин Станжерсон се надига с безумни очи, оставя се Рултабий да го замъкне до стаята, забелязва дъщеря си, надава сърцераздирателен вик… Но вече е буден! Буден е!… И обединявайки силите си, олюлявайки се, двамата пренасят жертвата на леглото й…
След това Рултабий пожелава да се присъедини към нас, за да узнае… да узнае, но преди да напусне стаята, той се спира пред бюрото… Там, на земята, има някакъв пакет… огромен… цял денк. Какво прави този пакет тук, до бюрото?… Платнената опаковка е развързана… Рултабий се навежда… Документи… документи… снимки… Чете: „Нов електроскоп диференциален кондензатор… Основни свойства на междинното вещество между измеримата материя и неизмеримия етер“… Наистина, наистина каква е тази тайна, каква е тази тайна, каква е тази ирония на съдбата, които повеляват в часа, когато някой убива дъщеря му, този някой да връща на професор Станжерсон всички тия ненужни хартии, които той ще хвърли в огъня, в огъня… още на другия ден.
На сутринта, последвала тази ужасна нощ, ние видяхме да се появяват отново господин дьо Марке, неговият секретар, полицаи. Всички бяхме разпитани с изключение естествено на госпожица Станжерсон, която беше в състояние, близко до кома. След като се бяхме наговорили, ние с Рултабий казахме само това, което пожелахме. Аз се въздържах да говоря за престоя си в тъмната стаичка, както и за историята с приспивателното. Накратко ние премълчахме всичко, което можеше да ги подсети, че сме очаквали нещо, а също и това, което можеше да ги накара да мислят, че госпожица, Станжерсон е чакала убиеца. Бедната! Може би с живота си щеше да заплати тайнствеността, в която забулваше собствения си похитител… Нямахме право да лишаваме от смисъл една такава жертва… Артър Ранс разказа на всички, съвсем естествено — тъй естествено, че бях поразен — как за последен път е видял пазача към единайсет часа вечерта. Пазачът отишъл в неговата стая, за да вземе куфара му, който трябвало да отнесе на другия ден рано сутринта на гара Сен Мишел, и се бил застоял там в разговор за лов и бракониерство! Артър Уйлям Ранс наистина трябваше да напусне Гландие сутринта и да иде пеша, според обичая си, на гара Сен Мишел; затова се бе възползувал от едно пътуване на пазача до малкото градче, за да се освободи от багажа си. Тъкмо този багаж е носил Зеления, когато го видях да излиза от стаята на Артър Ранс.