Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Те не са мои уравнения — автоматично го поправи Хари. Много отдавна двамата с Юго бяха забелязали, че за да предсказват, първо е нужно да следсказват миналото за проверка — Те бяха…
— Само гледай.
Покрай тъмносинята фигура от данни се събираше жълта бучка. На Хари тя изглеждаше като близнак, идентичен на оригинала. Всяка минаваше през изкривявания и кипеше с енергията на историята. Всяка вълна и издатина представляваше много милиарди човешки триумфи и трагедии. Всяко малко трепване някога е било бедствие.
— Те са… еднакви — прошепна Хари.
— Много си прав, дявол те взел — измърмори Юго.
— Теорията съвпада.
— Ъ-хъ. Психоисторията върши работа.
Хари се втренчи в извиващите се цветове.
— Не съм си и помислял, че…
— Може да работи толкова добре? — Дорс бе застанала зад стола му и сега разтриваше скалпа му.
— Ами да.
— Години наред прекара във включване на необходимите променливи. Трябва да върши работа.
Юго се усмихна съчувствено.
— Де повече хора да вярваха като тебе в матистите. Забрави ефекта на врабчето.
Дорс бе омагьосана от блещукащите масиви от данни, които в момента превъртаха цялата история на Трантор, туптяха в различни цветови схеми, за да покажат разликите между истинската история и следсказанията на уравненията. Бяха много малко. Нещо повече — с времето не нарастваха.
Без да отделя поглед от дисплея, Дорс попита бавно:
— Врабче ли? Ние гледаме птички като домашни животни, но без съмнение…
— Да предположим, че едно врабче запляска с криле на екватора — навън, на открито. Това съвсем мъничко променя циркулацията на въздуха. Ако нещата тръгнат по подходящия начин, едно врабче може да отключи торнадо горе на полюсите.
Дорс бе смаяна.
— Това е невъзможно!
— Не го бъркай с баснословния гвоздей в подковата на коня, онова легендарно животно, пренасяло товари — вметна Хари. — Спомняш ли си? Ездачът му загубил битка, а после и кралство. Провал на малък, но критичен компонент, фундаменталните случайни явления са демократични. Мъничките разлики във всяка двойка променливи могат да предизвикат такива промени, че свят да ти се завие.
За да проумеят идеята му, беше необходимо известно време. Както във всеки друг свят, и транторската метеорология притежаваше плашеща чувствителност към първоначалните условия. Плясъкът на врабчови криле от едната страна на Трантор, усилен през флуидни уравнения седмици наред, можеше да предизвика свиреп ураган през един континент във втори. Никакъв компютър не би могъл да моделира всичките дребни подробности на истинското време, за да направи възможни точните предсказания.
Дорс посочи масивите от данни.
— Значи… всичко това е съвсем погрешно?
— Надявам се, че не — отвърна Хари. — Времето се променя, но климатът се държи постоянен.
— И все пак… нищо чудно, че транторианците предпочитат да живеят на закрито. Откритото пространство крие опасности.
— Фактът, че уравненията описват случилото се… ами това означава, че дребните резултати се изглаждат с историята — обади се Хари.
— Важните от човешка гледна точка неща всъщност може и да нямат особено значение — додаде Юго.
Дорс престана да разтрива скалпа на Хари.
— Значи… хората нямат значение?
— Повечето биографии ни убеждават — внимателно заговори Хари, — че хората… че ние имаме значение. Психоисторията учи, че нямаме.
— Като историк не мога да приема…
— Погледни данните — вметна Юго.
Гледаха как Юго изтъква подробности, посочва характеристики. За обикновените хора историята оставаше чрез изкуството, мита и литургията. Чувстваха го чрез конкретни примери в близък план: сграда, обичай, историческо име. Двамата с Юго — самите те като врабчета се носеха над пейзаж, за който обитателите му долу нямаха ни най-малка представа. Виждаха бавното надигане на терена — неудържимо като ледник.
— Но хората трябва да имат значение — в гласа на Дорс се долавяше нотка на самотна надежда. Хари знаеше, че някъде дълбоко в нея се спотайват строгите директиви на Закона на Зерот, но над тях лежеше дебел пласт истински човешки чувства. Тя беше хуманист, който вярваше в мощта на индивида, а тук се сблъскваше с тъп и безчувствен механизъм, най-общо казано.
— Всъщност те имат значение, но може би не по начина, който искаш — каза внимателно Хари. — Ние издирвахме легендарни групи, оси, около които понякога се въртят събитията.
— Например хомосексуалистите — додаде Юго.
— Около един процент от населението, съществен второстепенен вариант в репродуктивните стратегии — обясни Хари.