Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Да, но няма. Прави грешка и не я осъзнава.
— Тогава проблемът си е негов, не е твой. Поне вече не е.
— Карл Лий е прекалено объркан, за да се обади на Лестър. Знае, че Лестър ще го наругае и ще му каже, че е направил нова грешка.
— И според теб ти си човекът, който трябва да се намеси в семейните им работи.
— Не. Просто мисля, че Лестър Трябва да знае.
— Сигурна съм, че ще го прочете във вестниците.
— Може и да не го прочете — рече Джейк неубедително. — Май Хана иска още портокалов сок.
— Май искаш да смениш темата.
— Темата не ме тревожи. Искам това дело и смятам да си го получа обратно. Лестър е единственият, който може да ми го върне.
Очите й се присвиха и той усети погледа й върху себе си.
— Джейк, това не е етично и ти го знаеш. — Гласът й бе спокоен и твърд, думите — тежки и презрителни.
— Не е вярно, Карла. Аз съм много етичен адвокат.
— Винаги си държал на това. Но сега, в този момент, си намислил да си изпросиш делото. Не е редно, Джейк.
— Да ми го възложат отново, не да го изпрося.
— Каква е разликата?
— Да се проси не е етично. Не съм срещал обаче все още забрана да се възлага наново дело.
— Не си прав, Джейк. Карл Лий си е наел друг адвокат и е време да забравиш за това.
— Да не би да си въобразяваш, че Маршарфски е шампион по етика. Как мислиш, че го е получил? Наема го човек, който никога не е чувал за него. Доста е драпал за делото и го е получил. А аз просто искам да ми го възложат наново, не се натискам.
Хана поиска бисквити и Карла взе да рови в чантата с храна. Джейк се облегна на лакът и забрави за тях. Замисли се за Лусиен. Как би постъпил той в подобна ситуация? Може би щеше да наеме самолет, да отлети за Чикаго, да намери Лестър, да му пъхне пари в джоба, да го докара вкъщи и да го убеди да се справи с Карл Лий. Щеше да го убеди, че Маршарфски не може да води дела в Мисисипи, тъй като е от друг щат и при всички положения ония негодници — съдебните заседатели, няма да му повярват. Щеше да се обади по телефона на Маршарфски, да го наругае, че се натиска за дела, и да го заплаши, че ще подаде оплакване за нарушаване на професионалната етика още щом кракът му стъпи в Мисисипи. Щеше да накара черните си приятели да се обадят на Гуен и Ози и да ги убедят, че един-единствен адвокат има дяволския шанс да спечели това дело и това е Лусиен Уилбанкс. Накрая Карл Лий щеше да склони и да се обърне към Лусиен.
Точно това щеше да направи Лусиен. Като говорим за етика.
— Защо се смееш? — прекъсна го Карла.
— Мисля си колко е хубаво да съм тук с теб и Хана. Толкова рядко излизаме.
— Разстроен си, нали?
— Така е. Друго такова дело няма да има. Ако го спечеля, ще бъда най-големият адвокат в този край. Няма да имаме грижа за пари до края на живота си.
— А ако го загубиш?
— Въпреки това ще ме направи известен. Но не мога да загубя нещо, което не притежавам.
— Объркан ли си?
— Малко. Трудно ми е да го преглътна. Всеки адвокат в щата ще ми се смее, с изключение може би на Хари Рекс. Но ще го преодолея.
— Какво да правя с папката вестникарски изрезки?
— Запази я. Може да се наложи пак да я попълваш.
Кръстът беше малък, метър и половина на три, направен така, че да се хване в камионетката, без да се показва от дългата каросерия. При ритуалите слагаха много по-големи кръстове, но по-малките вършеха добра работа в нощните набези из по-богатите квартали. Не ги използваха често или по-точно не ги използваха достатъчно често според думите на тези, които ги правеха. В действителност много години бяха изтекли, откакто не се бяха появявали в окръг Форд. Последният кръст бе побит в двора на негър, обвинен, че е изнасилил бяла жена.
В понеделник, няколко часа преди зазоряване, кръстът бе изваден безшумно и бързо от камионетката и забучен в малката, прясно изкопана дупка в предния двор на чудноватата викторианска къща на Адамс Стрийт. Хвърлиха под кръста малка факла и след секунди той бе в пламъци. Камионетката изчезна в нощта и спря до един автомат в края на града, откъдето бе проведен телефонен разговор с дежурния в полицията.
След минути помощник-шерифът Маршъл Пратър бе на Адамс Стрийт и веднага съзря пламтящия в двора на Джейк кръст. Сви по алеята и паркира зад неговия сааб. Натисна звънеца и застана на верандата, загледан в пламъците. Беше почти три и половина. Пак позвъни. Улицата бе тъмна и притихнала — само дето на петнайсетина метра по-навътре пламъците сияеха, а дървото пукаше и съскаше. Най-после Джейк се появи на прага и замръзна ужасен. Двамата с полицая стояха един до друг на верандата, вцепенени не само от горящия кръст, но и от това, което той означаваше.