Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Джейк прочете статията, без да отрони дума, и запрати вестника в кошчето за смет.

Карла предложи да отидат на пикник и въпреки че той имаше работа, предпочете да не й противоречи. Натовари стария сааб с храна и играчки и потеглиха. Кафявите мътни води на езерото Чатула бяха стигнали най-високата си точка за годината и само след дни щяха да започнат бавно да се отдръпват. Пълноводието бе привлякло цяла флотилия от сърфове, платноходки, катамарани и ладии.

Карла постели няколко дебели одеяла под един дъб, а Джейк разтовари храната и играчките. Хана разположи многобройното си семейство от животинчета и автомобили върху одеялото и започна да ги командва и да подрежда къща. Родителите й слушаха и се усмихваха. Раждането й бе един мъчителен, раздиращ кошмар; тя се появи на бял свят два и половина месеца по-рано, а симптомите и прогнозите бяха твърде противоречиви. Джейк седя единайсет дни до стъкления кувьоз в клиниката, без да откъсне поглед от дребното мораво хилаво телце, тежащо кило и половина, но вкопчило се в живота, а цяла армия от лекари и сестри наблюдаваха мониторите, нагласяваха системи и игли и клатеха глави. Когато оставаше сам, той докосваше стъкления капак и изтриваше сълзите си. Молеше се както никога не се бе молил. Спеше на един стол до дъщеря си и мечтаеше за красиво синеоко и тъмнокосо момиченце, което си играе с кукли и заспива на рамото му. Чуваше гласа му.

След месец сестрите започнаха да се усмихват, а лекарите станаха по-разговорчиви. Всеки ден от седмицата махаха по една от тръбичките. Телцето й се позаобли от достигнатите два килограма и четвърт и най-сетне гордите родители я отнесоха вкъщи. Лекарите ги посъветваха да се откажат от други деца, освен ако не поискат да си осиновят някое.

Сега тя беше самото съвършенство и гласът й продължаваше да извиква сълзи в очите му. Двамата с Карла се усмихваха щастливо, когато чуваха как Хана поучава куклите си да спазват хигиена.

— За първи път от две седмици си спокоен — каза Карла, когато се излегнаха на одеялото. Крещящо боядисани катамарани кръстосваха езерото и ловко избягваха стотината ревящи моторници, теглещи полупияни скиори.

— Миналата неделя ходихме на църква — отвърна той.

— И ти през цялото време мислеше само за делото.

— Все още мисля за него.

— Но нали вече приключи?

— Не съм убеден.

— Той ще промени ли решението си?

— Може, ако Лестър говори с него. Трудно е да се каже. Черните са непредсказуеми, особено когато са в беда. Той е направил чудесна сделка. Взел е най-добрия адвокат в Мемфис, и то безплатно.

— Кой ще плаща?

— Един стар приятел на Карл Лий от Мемфис, викат му Котарака Брустър. Богат сводник, търговец на наркотици, гангстер, крадец. Маршарфски му е личен адвокат. Двойка мошеници.

— Карл Лий ли ти каза това?

— Не. Той нямаше да ми каже, затова питах Ози.

— Лестър знае ли?

— Не още.

— Какво искаш да кажеш? Да не мислиш да му се обаждаш?

— Да, възнамерявам. Лестър има право да знае и…

— Тогава Карл Лий е човекът, който трябва да му каже.