Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Говореха и за своята родина, за скъпата и велика Америка. Какво ли беше станало с освободителната война? Ричмонд навярно бързо е паднал в ръцете на генерал Грант! А падането на столицата на южняците е означавало край на тая пагубна война! Север, с други думи, правдата е възтържествувала. Ах, един вестник как ли щеше да зарадва изгнаниците на остров Линкълн! Вече единадесет месеца откакто бяха откъснати от света и скоро, на 24 март, щеше да стане една година, откак балонът ги захвърли на тоя непознат бряг. Тогава те бяха обикновени корабокрушенци и не знаеха дори дали ще смогнат да спасят от стихиите окаяния си живот! А сега благодарение на познанията на своя ръководител, благодарение на собствения си ум те се превърнаха в истински преселници с оръжие, с уреди и сечива.
А Сайръс Смит стоеше повечето време мълчалив, слушаше другарите си и почти не говореше. Понякога се усмихваше на забележките на Хърбърт, на някоя духовитост на Пенкроф, но всякога и всякъде си мислеше за необяснимите случки, за странната загадка, която още не можеше да разгадае!
Глава IX
През първата седмица на март времето се промени. Лошото време трая осем дена и гръмотевиците трещяха непрестанно в небесните висини. Светкавиците прорязваха небето, мълния удари няколко дървета на острова, а между другото и един грамаден бор, който се издигаше край езерото, в окрайнината на гората. Два или три пъти гръм падна и на брега, стопи пясъка и го превърна в стъкло. Като намери тия фулгурити18, инженерът реши, че ще има възможност да постави на прозорците плътни и здрави стъкла, които да предпазват жилището им от вятър, дъжд и град.
Преселниците нямаха бърза работа навън и използваха лошото време, за да поработят в Гранитния дом, който ставаше все по-добре и по-удобно обзаведен.
Не забравиха и бай Юп. Той заемаше отделна стая до главния склад, нещо като каютка, винаги с мека постеля, която много му харесваше.
— С тоя добряк Юп никога не можеш да се скараш — повтаряше често Пенкроф, — никога няма да ти възрази! Каква прислуга, Наб, каква прислуга!
— Нали е мой ученик — отвръщаше Наб — или по-точно мой равен!
— Надминал те е, Наб, надминал те е — възразяваше усмихнат морякът. — Ти говориш, а той не говори!
За една година Хърбърт беше пораснал вече с два пръста. Той възмъжаваше и обещаваше да стане истински мъж, еднакво съвършен телесно и душевно. Всъщност той използваше и най-малкото свободно време, което му оставаше след работата, за да се учи, четеше няколкото книги, които бяха намерили в сандъка, и след практическите занимания, които му налагаше самият живот, намираше в инженера — за науките, и в дописника — за езиците, двама учители, които с удоволствие допълваха образованието му.
Бурята стихна към 9 март, но небето си остана облачно през целия този последен летен месец.
По това време женската онага се ожреби, малкото беше женско и дойде тъкмо навреме. Стадото муфлони в кошарата също се увеличи и няколко агънца блееха вече под навесите за голяма радост на Хърбърт и Наб — и двамата си бяха избрали по един любимец от новородените.
Един мартенски ден Пенкроф разговаряше с инженера и му напомни едно обещание, което Сайръс Смит още не беше намерил време да изпълни.
— Вие ни бяхте говорили за някакво приспособление, което ще ни избави от дългите стълби на Гранитния дом, господин Сайръс — каза му той. — Няма ли да го направите някой ден?
След като имаме всичко необходимо, да помислим малко и за удобствата си. За хората това ще бъде разкош, но за предметите е необходимост! Не е много удобно да се катериш по дългата стълба с тежък товар на гърба.
— Добре, Пенкроф, ще се опитаме да ви задоволим — отвърна Сайръс Смит.
— Но вие нямате никаква машина.
— Ще си направим.
— Каква? Парна ли?
— Не, водна.
За тая цел беше достатъчно да увеличи отбитата от езерото водна струя, който снабдяваше Гранитния дом с вода. Инженерът разшири дупката, която беше оставил между камъните и тревата при горния вход за жилището им, и в дъното на коридора се образува силен водопад, излишните води на който се вливаха във вътрешния кладенец. Над тоя водопад той постави валяк с лопатки, свързан навън с макара, на която беше навито здраво въже, а на въжето висеше кош. По тоя начин с помощта на дълго въже, което стигаше чак до земята и даваше възможност хидравлическият двигател да се включва и изключва, можеха да се издигнат с коша до вратата на Гранитния дом.
18
Фулгурити — „гръмотевични стрели“, малко разклонени тръбички, големи колкото палец, които се образуват в пясъка от разтапяне на песъчинките вследствие на падане на гръм. Понякога се срещат в мрамора, в лавата и др.